Моят живот

глава 21

Гледната точка на Лили:

Събудих се. Реших да се разходя. Облякох се👇

Излязох. Започнах да си мисля. Минаха два дни от случката с Джонсън. Той не се е прибирал вкъщи. Питах се къде ли е. Не усетих как съм стигнала до парка. Разхождах се из алеите. И познайте какво видях. Джак да се натиска с една блондинка. Огледах лицето 'и. Имаше зелени очи, изваяни скули, а тялото 'и беше великолепно. Как можех да се боря с това? Реших да се прибирам. Днес Кам ще ни запознае с приятелката си. Когато се прибрах с Кат и Мадисън се приготвихме. Мадисън е гаджето на Джак Гилински. Започнахме се преди около месец. Бързо се сприятелихме.
Та оправихме се и слязохме долу. След малко се звънна. Кам отвори и се върна с русо момиче. Беше ми позната.
- Хора това е моята приятелка София.- каза Кам. Аз я огледах. Това беше момичето от парка!!
- Ъмм... от колко време сте заедно?- попитах.
- От месец! - каза Кам.
- Месец!!- извиках.
- Да. Защо реагираш така?
- Защото докато се разхождах я видях да се натиска с Джонсън!
- Какво говориш. Соф не би ми изневерила. Говориш така само защото теб те зарязаха.- извика и той.
- Защо ми е да те лъжа.
- Защото искаш когато ти не си щастлива и другите трябва да и другите да са нещастни.
- Сериозно ли си мислиш че съм такава.
- Не знам точно каква си. Познаваме се от около три месеца. Изобщо не те познавам.- продължаме да викаме.
- Ами ако ми отделяше малко време щеше ме опознаеш. Но ти постоянно си навън или с момчетата.
- Да. Прекарвам време с тях, защото те винаги се били до мен. Не като някои хора!- това ме ядоса още повече.
- О значи сега аз ли съм виновна, че майка ни ме е зарязала. Че аз не съм знаела за теб и Джема. Аз ли или майка ни е виновна!
- Не смей да намесваш майка ни.
- И защо. Какво ще стане ако го направя.- извиках.
- Това!- каза и направи нещо което не съм вярвала че ще направи... той..той ме удари. Аз залитнах и паднах на земята. Една сълза се спусна от окото.
- Знаеш ли, аз винаги съм си мечтала да имам по-голям брат. Който да ме обича и защитава. Който да мъмри гаджетата ми да са внимателни с мен, да ме пазят, а те да се страхуват малко от него. Когато най-накрая имах така мечтания ми брат. Аз си помислих че си различен, че не си като другите. Но ти се оказа същия. Същият като доведеният ми баща.  И ти като него ме удряш. Щом си такъв не искам да имам брат.- казах.
- Ами като не ме искаш събирай си багажа и се махай. И аз не искам такава сестра. Аз винаги съм обичал и винаги ще обичам само и единствено Джема. Търпях те понеже майка ми ми каза да го направя.- извика той. Като чух това сърцето ми се прекърши.
- Хубаво щом така искаш ще си тръгна. До утре няма да ме видиш в тази къща.
- Хубаво- аз се качих в стаята си. Заключих се. Плаках около час. Чувах гласовете на Наш и Кат. Но ги игнорирах. Изкарах си сака и си сложих си дрехите. Резервирах си стая в хотел и реших да тръгна посреднощ.

Вече беше 00:12 реших да не рискувам с входната врата и да изляза през прозореца.  Хвърлих сака и скочих. Качих се в таксито което си повиках. Когато стигнахме хотела в който ще отседна, платих на шофьора и слязох. Настаних се в стаята си. Веднага се хвърлих на леглото и заспах.

Надявам се че ви е харесало. Съжалявам ако има грешки.