Кратки истории и one shots І BTS І

Дълбини - 1 част

Хосок успява само да плъзне поглед по изострените камъни, осветени от прожектора. А след това пада. Пръстите докосват високия борд, но се хлъзват, без надежда да се хванат. Черната развълнувана вода му се хвърля насреща, жадно поглъщайки го със сит плясък. Изяде го все пак, лошата. Хосок позволява на усмивката да докосне края на устните му. Това трябваше да се случи, нали? Морето забра бащата, сега беше дошло и за него. Между другото, той самия се поддаваше. Молеше отчаяно през нощите, когато морската повърхност се плискаше по сънищата му, подмамваше, играеше си с него.  Шепнеше, че трябва да се срещнат, може би тази неделя? Само аз и ти? Хосок се отмяташе, удряше с крака, опитващ се да изплува не толкова от дълбините, колкото от сънищата си.

А сега даже не се и опитваше. Потопява се все повече, по-надълбоко, брои минутите до момента, когато дробовете ще пуснат последния дъх и ще се разкъсат, запълнени с вода. Той предусещаше този момент много пъти, виждаше ситуацията отново и отново, щателно стараейки се да си представи какво ще бъде, когато морето позове, а той не успее да се отвърти. Няма как да успее. Не е от онзи тип, където страхливо ще се забере в самото сърце на града, прикриващ се със закони и забрани и ще седи без да показва носа си извън параметъра. Правителството се е постарало, сякаш специално заради него - не може, забранено, забранява се. Нито крачка извън загражденията, нито дума за откритата вода. Понякога му се струва, че този който стои зад волана също се бои. Но това е смешно. И навярно не правилно.

Също.

Хосок не се страхува. Хосок знае, че от морето не може да се скрие, морето е навсякъде, морето е вездесъщо. То се плиска на прага, то гали вратата, настойчиво драска по прозореца. То не е само в сънищата, то е навсякъде. На плакатите, спешно залепени върху други плакати, в шепотите, в не произнесените, но не веднъж обмислени думи. На хората може да им се забрани да говорят, но гръмогласно да се мълчи не се получава да се забрани.

Хосок не се крие в града. Той плува. Патрулира, измъквайки се в чернотата на залива всяка вечер, заглежда се в далечината, изгаря със светлината на прожектора своите страхове. Той даже жилище си бе купил на брега, въпреки законите, но благодарение на старанието. В заповедта така и пишеше: "за заслуги", "ползва се с високо доверие". Но Хосок се бе възползвал от него само веднъж - когато молеше за дом. Много му трябваше. За да седи на сивия скърцащ пясък, свивайки се от вятъра и да се вглежда в далечината, там където е най-страшно, най-ужасяващо и неукротимо - морето. Да се вглежда и да чака кога то ще стане по-близко, от колкото на няколко крачки.