Бял Катран (BG)

Глава 1

„Том"-събуждайки се , Мария търсеше своят син.
Лежеше на медицинското легло, ръцете й бяха завързани за леглото.Лицето й бе подуто, а очите й сякаш се лутаха в бялата стая , отразявайки студената атмосфера.

„Добро утро , Мария"-извика някой от вратата
Влизайки в стаята , човекът остави своята връхна дреха на стола. Приближаваше леглото й с бавна крачка. Носеше метален предмет в своята ръка.

Тръпки минаха по цялото тяло на Мария. Студът обгърна единственият дъх надежда.
„Давай ! ДАВАЙ! Накажи ме , направи го ! "
„Убий ме , аз го заслужавам "- съскаше през зъби, Мария, докато се опитваше да се освободи от рамката на леглото.
Гостът застана над леглото , докосна кожените връзки, които държаха майката в безопасност.

„Аз съм доктор Рейчъл , Мария "- тихо говореше.
„Трябваше да го направим ... Вие не знаехте какво се случва , загубихте вашия разум "- гледаше внимателно лицето й , докато Мария оттегляше погледа си далеч от нейния.
„Боли ... боли ме докторе "- гледаше белия таван .
„Том... той ... има ли надежда докторе? "- не поместваше поглед-очите й бяха замръзнали.

„Мария "- докторът повдигна своята глава към тавана.
„Надеждата е там горе "- стисна ръката й.
Рейчъл се изправи , въздъхна тежко и посегна към якето си .
„Имате ли деца , докторе ? - свиваше краката си , опитваше се да се освободи и да прегърне тъгата.
„Имам"- докторът се обърна към Мария, взимайки якето си добави.

„Доктор Уилям ще дойде по-късно днес , той е вашият личен психиатър "- излизайки от стаята.

И в лицето на дявола нейната болката търсеше спасение.
Изгаряше я желанието да поеме следващата глътка свежест.
Пръстите на детето, които всяка вечер докосваха майчините длани.
Преследваха я, разкъсваха я ...

„Обичам те , Том , миличък ... върни се при мен "- стенеше в леглото студено.

***
Дните отминаваха , Мария беше изписана от болницата.
Състоянието на Том не се подобряваше , докторите бяха изпълнени с надежда , но не и тя.

„Здравей Мария"- с усмивка на лицето , доктор Уилям посрещна Мария.

Уилям е висок , едър мъж. Мургав със светла коса , тъмни канелени очи и лек полъх на мъжественост.
Присъствието му бе влиятелно и успокояващо . Имаше огромни буйни вежди , които очертаваха овалната форма на очите му . Грубият нос задълбочаваше острите черти на лицето му.