мечта

Какво да правя?

Седях на леглото си и гледах през прозореца. Вън вече се свечеряваше и залязващото слънце нежно проникваше през стъклото, осветявайки стената зад мен. Бях толкова спокойна, че се унесох във въображението си и съня ме обзе.
   
Но пълно щастие няма!

Красивата гледка бе закрита. Отваряйки постепенно очи, пред мен се извиси тъмен силует, държащ на ръце увиснало момичешко тяло. Побиха ме тръпки. Те стояха пред очите ми, вътре в стаята. Полуразсънена се изправих и разпознах внезапно появилите се хора. Не е за вярване, но това беше Марк с неговия мил зеленикав поглед. Едва дишащото момиче, за още по-голяма почуда, бе Лорейн.
     Той я остави на леглото ми и ме погледна с леко притеснено и виновно изражение.
 
- Съжалявам, че всичко това се случва. Не можах да го спра навреме. Тя не е мъртва, но е в шок и много вероятно да не помни половината си живот.

-КАКВО Е СТАНАЛО!!!?!?!?

- Ами имаше малък инцидент. Нахлуване в чуждите мисли и опит за убийство, на кратко.
(Гласът му трепереше и даже го нямаше)

Стоях почти без да мърдам, мислите ми летяха, но от устата ми не излизаше и звук. Чувствах се като във филм, само че като гледаш знаеш, че всичко ще се оправи. Сега нямаше как дори да предположа какво следва.

- Не знам какво да правим. Не знам. (Говорех бавно и тихо)

- Аз имам идея, но ще ти се стори като подигравка и няма да ми повярваш.

- Тогава ми го обясни от начало и ще се опитам да не отхвърлям всичко, което кажеш.

-Нужна ни е една книга. Много специална книга. Книгата на звездите.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ретроспекция

Лорейн едва проглеждше, пулса и беше равномерен и спокоен, докато не мина стряскащата мисъл - КЪДЕ СЪМ?!!?КАКВО СТАВА?!?!ПОМОООООЩ!?!?!  
Усети нежната игра с косата й и поглеждайки на горе видя само две черни очи дълбоки като бездънна безна. Постепенно учестеното й дишане се нормализира.

- Добро утро, спяща красавице.
Как си? Дано не съм те притеснил.

- Къде съм? ....
В някоя прекрасна история от книга.

- Ако пожелаеш, но сега се събуди.

В този момент тя наистина отвори очи и разбра, че е вързана за един стол и някой държи здраво главата й. Чуваше се само психопадският смях на момче. Лорейн започна да се дърпа и мята в опит да избяга, но не й се получи. Тя крещеше. Всички спомени минаваха със светлинна скорост пред очите й. Накрая отново припадна, оставайки образа на Лиза да блести в ума й. Нещо се пропука и злодея изчезна. Останаха само тъжните зелени очи загледани в безжизненото тяло.   

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~