Лана
Партито по повод моето пълнолетие се отдаде на слава - поканих всичките си приятелки, съученици и просто познати в разкошен клуб. Добре че родителите ми бяха достатъчно обезпечени, за да мога да посрещна рождения си ден във висшите кръгове. Достатъчно силно уморена от безкрайните поздравления, кутиите с подаръци и милите усмивки, реших да се уединя с приятеля си Макс в една от VIP-стаите, предоставени на наше разположение. Ние излизахме от половин година и Макс вече не веднъж даваше да се разбере, че от етапа прегръдки и целувки, е време да се мине на по-сериозно ниво. Не че и аз не го желаех, но просто не бях убедена, че Макс е именно онзи, с когото исках да го изживея за първи път. Своите мисли, естествено, не озвучавах и продължавах да предизвиквам момчето, в последния момент отстъпвайки на безопасно разстояние. Как ми харесваше да гледам червеното му лице и издутия цип. Едва сдържайки усмивката си, го целувах и избягвах, дълбоко в душата си изплашена, че след тези увъртания, Макс ще ме изостави. Но ми се падна момче вярно и чувствително, а още и много търпеливо. Така че, мисля, е време да приключвам с тези детски игри и да подаря на моя ненагледен любимата мен. Независимо, че до рождения му ден имаше още три месеца, не мисля, че ще бъде против такъв подарък. При това, днес станах съвършенолетна и това е отличен повод да завърша вълшебния празник в обятията на любимия човек.
-Не си ли виждала Макс? - обърнах се към една от приятелките си, която стреляше с очи симпатичния барман.
-Какво? - тя разсеяно ме погледна и вдигна рамене. - Никого не съм виждала.
-Ясно. - надух се аз, оглеждайки внимателно танцуващата тълпа.
Така нужната ми сега руса глава никъде не се виждаше и реших да отида до тоалетната, да освежа грима си. По пътя не попаднах на нито.една жива душа, което бе доволно странно - обикновено по коридорите се спотаяваха целуващи се двойки, но видимо днес и на дансинга им бе добре. Все пак алкохола много успешно разкрепостява хората! Блъскайки вратата, се изсипах в стая с керемидени стени и уморено стигнах до огледалото. Опряла се с длани към краищата на умивалника, леко наведох глава и с усмивка погледнах отражението си. Гледаше ме младо момиче с дълги тъмни коси и изкусно подстриган бритон. Сиво-зелените очи бяха подчертани с молив и гледаха хитро и лукаво. Подмигнах сама на себе си и изкарах от чантичката си блясък за устните.
YOU ARE READING
Дванадесетте ангела на скръбта
FanfictionБез равновесието е немислимо нищо съществено - на това правило се строи целия свят. В противовес на ангелите на светлината съществуват ангелите на мрака. Но даже и в света, поделен на добро и зло, съдбата дава на всички еднакъв шанс. В тази борба не...