Експресът в единайсет и шейсет и девет

1/край

Скучно ли ти е, човече,
докато чакаш лондонския влак?
Точно за такъв момент знам история една:

Бях обикновен пазач -
и си спомням пак и пак
за експресът в единайсет и шейсет и девет!

Нощта бе мъглива и в късния час,
в мъглата, гъста като мляко,
влакът иваше към нас.
Тогава всички чухме зверски трясък
и всичко потъна в дим, огън и крясък!
От джобовете на жертвите -
извадих парите -
от съжаление -
да не тежат на тях, горките!

Приличаше влакът
на купчина старо желязо,
а пътниците не можеше никой да различи -
последен сън заспали,
но не за гледане - уви!
Тоз, който зърна ги, едва ли
вече спокойно ще може да спи!

Във купчина събрани -
шапки, блузи, портмоне!
Един е жив и здрав,
а друг - останал без лице.
Видях млада дама към небето поела -
без крака, но със блуза дебела.

Наоколо ужасна гледка - труп до труп!
Крака, глави и тела - събрани накуп...

Но вижте, господине,
вашият влак подранил е -
идва експресът
в единайсет и шейсет и девет.