Селена беше изпаднала в безсъзнание. Тя отвори очи и видя, че е затворена в някакъв изоставен склад. Беше завързана за един стол. Пред нея имаше храна и вода. Тя беше толкова уплашена, че едва не припадна пак. Но знаеше, че трябва да се измъкне оттук. - Има ли някой? Моля ви, пуснете ме! – викаше Селена. - Ей, млъквай! Спри да викаш, иначе ще ти запуша устата! - Моля ви, аз нищо на никого не съм направила, какво искате от мен? Просто се размотавах с новите си приятели и.. - Казах ти да не говориш! Селена се разплака. Тя знаеше, че може би няма да я пуснат... През това време Матео, Симон и Луна я търсиха безотказно. Търсиха навсякъде.. Дори звъннаха на полицията, но им казаха, че трябват 72 часа за да се обяви някой за изчезнал, въпреки че тя беше отвлечена пред очите им.. Тогава Матео каза: - Сетих се! Гледах нещо за същата тази кола и тези хора по телевизията! Казаха, че карат заложници в някакъв склад, близо е тук. Хайде, да отиваме да проверим дали Селена е там! - Да, прав си. Да отиваме. – каза Симон. Не след дълго те бяха пред същия склад, в който беше затворена Селена. Симон и Матео разбиха вратата, а Луна отиде и освободи Селена. Похитителите бяха отишли някъде, затова им беше лесно. Точно преди да избягат, се появи човек с маска. Той беше много страховит, но по едно време започна да пляска. Каза на Луна, Симон и Матео: - Това беше изпитание. Селена не беше наистина отвлечена. Тя също знаеше за това. Всичко беше част от самия филм. Трябваше да заснемем страха ви, за да бъде той по реален. - Да, не бях отвлечена наистина, всъщност тези хора са ми приятели. Когато свалиха маските си, всички се засмяха, а Луна, Матео и Симон бяха все още в шок. Въпреки това се радваха, че издържаха теста и вече могат да участват във филма. - Е, хайде към снимачната площадка, вече имаме един важен момент от филма. – каза режисьорът. Всички се запътиха към снимачната площадка. Когато Луна прекрачи прага, усети някакво присъствие там. Тя се обърна и видя родителите и. - Здравей, Луна. Нали не помисли, че ще те оставим сама тук? Дойдохме тук за месец. Говорихме с продуцента и той каза, че всичко е наред. - Страхотно, мамо! Обичам ви, благодаря ви, че сте тук с мен! - Е, хайде, да снимаме! – извика режисьорът. Селена и Луна заеха местата си. Започнаха да играят сцената, и тогава се случи нещо. Един от прожекторите беше прерязан отгоре, и имаше реална опасност да падне върху някой и можеше дори да го убие. Това обаче за щастие не се случи. Когато приключи денят и снимките свършиха, всички се отдадоха на огромна почивка. Луна вече беше в стаята на техните в хотела, а Матео и Симон деляха една стая. Те се мразеха в Буенос Айрес, но сега, като и двамата имат приятелки и няма за какво да се карат, решиха да се сдобрят: - Виж, Симон, може би съм се държал малко глупаво.. Не съм искал да съм груб, знаеш какво е като харесаш някое момиче.. - Да, разбирам те, няма проблем. Важното е, че сега всичко е наред. Те си стиснаха ръцете. По всичко си личеше, че са се сдобрили. Всичко вървеше добре, докато Матео не получи едно телефонно обаждане..
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Харесайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/SoyLunaBulgariaFanPage/
