If not us, who?

Пролог

Вървях по осветения бряг на Санта Моника, опитвайки се да забравя, че ми предстои последна година в колежа. Някакси ми беше развълнувано, че скоро ще поема по свой път, различен от на другите. Ала и не бях готова за тази огромна крачка в живота ми - нямаше как просто така да загърбя всички лигави моменти с приятелите си, колкото и да казвах, че ще се справя. Мечтаех да порасна още от дете. Е, сега този миг наближаваше, а аз се чувствах притисната. Понякога не знаеш какво искаш.
Учебната година започваше след две седмици. Лятото се готвех много, за да мога да изкарам всичките си първи изпити с отличен. Попринцип не бях голяма фенка на ученето, но нямах избор. Прекарвах дните си в квартирата ми, слушах музика, спах, а отвреме-навреме се появяваше и Валентина - човекът, с когото живея, както и моята най-близка приятелка.
Вале е пълната ми противоположност - купонджийка, магнит за момчешката аудитория, бисексуална. Докато аз съм тиха, не си падам по шумните места, нито пък някой от противоположния пол се е самоубил за мен. О, да. И не съм би, макар понякога да съм се целувала с Валентина. Признавам си, страхотни устни има.
Всъщност, пуша. Нещо, което госпожица Зенере не прави, че чак ме очудва. Пристрастена съм към цигарите. Обичам ги, защото знам, че стъпка по стъпка ме разяждат отвътре.
Нощен Ел Ей винаги ми е бил любим. Особено плажа. Студената вода обливаше краката ми, които бяха заровени във влажния пясък. Чудех се какво ще се случи с мен за в бъдеще. Толкова много въпроси без отговор. Жалко, че не бях врачка. Сега ми се налагаше да изживея всичко, без капчица видение.

Ако ви харесва, дайте вот или коментирайте. Благодаря!