/ГТ Юра/
Върнах се удома. За първи път ми липсваше чувството да бъда в двореца. Не издържах на караниците на Юнги и Джунгкук. За тях щеше да е по-лесно, ако си тръгна. И го направих. Не ми пукаше, че баща ми щеше да бъде бесен за дето бях избягала. Бях на път за стаята си, когато срещнах брат си. Бързо заплувах към него.
Юра: Техюнг, много съжалявам.
Започнах да хлипам.
Техюнг: Шшшт, по-големият ти брат е тук. Спокойно.
Отделих се от него.
Техюнг: Ще ми разкажеш ли какво стана?
Юра: В стаята ми.
Двамата отидохме в стаята ми.
Техюнг: Какво ти е сторил онзи Юнги?
Юра: Той не ми е сторил нищо. Веднъж се целунахме без да искахме, но започнах връзка с негов приятел. След ден с Юнги се целунахме, защото го искахме. И двамата се скараха. Не знам какво да правя. Техюнг, ако изчезна, искам да знаеш, че беше най-добрият брат на света.
Техюнг: Я, какви ги говориш? Няма да изчезнеш. Не говори такива глупости. Единственият ти избор, е да се върнеш там.
Юра: А ако дори не знам заради кого няма да изчезна?
Техюнг: Ще те питам нещо. Когато целуна Юнги без да искаш, какво почувства?
Юра: Почувствах, сякаш милиони пеперуди пърхаха в стомаха ми.
Техюнг: А след като целуна другия?
Юра: Не усетих почти нищо. Страстта я нямаше. Нямаше емоция, нямаше любов. Само си допряхме устните и толкова.
Техюнг: Юра, Юнги е този, който ще ти спаси живота. Трябва да се върнеш при него.
Юра: Казах им, че няма да се върна, докато не изгладят отношенията си.
Техюнг: Оправени или не, трябва да се върнеш там и с Юнги да сте двойка.
Юра: Може ли да го направя утре? Уморих се от днешния ден.
Техюнг: Добре, оставям ти да си починеш. А какво ще кажеш на татко?
Юра: Ще отида да говоря с него. Още сега.
Техюнг: Юра, не е добра идея.
Юра: Техюнг, трябва да постъпя като възрастен. Досега ме прикриваше и не можеш да го правиш цял живот. Мой ред е да постъпя като голямо момиче.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
My little mermaid
ФанфикКазвам се Мин Юнги. Преди две години се преместих от Тегу в Пусан и не съжалявах. Тук намерих добри приятели- Парк Джимин и Джеон Джунгкук. Всеки ден, преди и след училище, ходех на плажа. Някак си ме успокояваше и ми носеше настроение. Откакто тръг...