Той беше небесно чудо.
Личеше си, че е дете на слъцето.
Сияеше,
дори и нощем,
заради луничките.
Отразяваха слънчевата светлина...
Беше толкова реално
и перфектно,
чак не исках да повярвам на очите си.
Беше слънце, което ме топлеше вътрешно.
Толкова исках да е в ръцете ми
не само защото бяха студени,
а и защото копнеех да го докосна,
но...
не можех.
Щеше да ме погуби,
да се превърна в прах,
да се разпилея по небето
и там, запечатана във вечността, аз да остана,
и там, да блещукам нощем...
все още умираща светлина -
милиарди песъчинки звезден прах.
********
Стихотворението е отличено с второ място в конкурса "Непознати улици", 2017 г.
Относно заглавието:
Имаме калций в костите, желязо във вените, въглерод в душите и азот в мозъка. 93% процента звезден прах, с души направени от пламък, всички сме просто звезди с човешки имена.
~Никита Гил
