Всеки се учи от грешките си

Няколко дни по-късно

Минаха няколко дни от както се прибрахме от почивката. И една вечер към 20:45 реших да пиша на Иан:

-Хей
-Хей
-Какво правиш как си?
-Ами супер съм и гледам филм ти?
-Почивам си и съм добре.-малко по излъгах защото не бях наистина добре ,но не исках да му обяснявам защо.
-Ок.
-Ако искаш да не ти преча ... на филма.. и да не ти пиша
-Еми добре. Чао

И вече разбрах ,че не го интаресуна дори как е минал денят ми. Растроих се от начина по който просто ме отхвърли. Но малко по-късно отново ми беше писал и се зарадвах ...поне в първият момент. Беше ми писало момиче от новият му клас с което се бе запознал много скоро. Все пак след няколко дни започвахме училище. Съобщенията бяха нещо подобно на "днес ще бъде тежка нощ ; Иан е само мой да не си го пипнала; да не останеш без коса ;разбра ли бе малката ;не искам повече да му пишеш или обаждаш ;забрави за него ; а сега изтрии чата ни, окей??" Останах безмълвна и не написах нищо. Преди това Иан не беше споменал ,че е с момиче у тях и много ме заболя. Бях много ядосата и смених никнеймовете ни след това емотиконката и цвета на чата ни . Явно си беше взел телефона от момичето и ми писа след като видя ,че съм променила всичко.

-Натии? Какво става по дяволите? Защо смени всичко???
-С кой си в момента?
-С едно момиче защо?
-Питай си я нея..
-Исках да кажа момче.
-Питай го него тогава..и кой е той?
-Един приятел не го познаваш.. Не ми казва ,обясни ми моля те . Какво става Нати?
-Аха ами оправяй си се мен не ме занимавай.
-Нати моля те заклевам ти се ,че не бях аз и искам да разбера какво ти е казал...
-Офф добре .

Пратих му чата и след 5 минути пак ми писа.

-Ей какво става?-го поитах ядосана.
-Нати моля те утре да се срещнем сутринта и ще ти обясня всичко обещавам ти.. Моля те.
-Ами..не знам
-Моля те!
-Добре хубаво в 10:20 пред библиотеката!
-Идеално. И благодаря..

Нямах думи ,той пак се подиграваше с мен ,но исках да разбера какво ще ми каже... Без да се усетя бях заспала.

Когато се събудих бях с телефона ми в ръка ,беши ми трудно да се разсъня а трябваше да се оправя бързо и да изляза. Отидах в банята за да се освежа. След това отидах в стаята си за да си избера някъкви дрехи . По едно време се усетих ,че съм се загледала в една точка неподвижно за около 5 минути . Когато се осъзнах , разтърсих грава и продължих да търся подходящи дрехи. На вън беше горещо за това съчетах къси сини панталонки с късо шарено потниче над пъпа . Сложих си малко спирала и гланц , взех слънчевите си очила и спуснах косата си. Отидах до всекидневната където бяха родителите ми ,които още пиеха кафетата си и правеха нещо на компютъра. Казах им ,че излизам , а майка ми започна да ме разпитва " къде ще ходиш ;с кого ще си; кога ще се прибереш ; защо" и още куп такива въпроси. Казах й ,че ще се видя с Иан а след тома с Лия и ,че бързам за това побързах да изляза преди да ми е задала някой друг въпрос. Майка ми познаваше родителите на Иан баща ми също ,за това нямаха проблем да се виждам с него. Е от време на време си мислеха ,че сме гажета ,но им обяснявах, че просто сме много добри приятели. Както и да е вече бях пред библиотеката ,а Иан още го нямаше. Обичаше да закъснява и за това се наложи да го изчакам 15 минути. И ето той вече беше тук . Бях много разтревожена и исках да разбера по-бързо какво иска да ми каже.

-Ее какво искаше да ми кажеш за снощи ..?-го попитах в очакване
-Нищо?
-Какво!? Нали за това искаше да се видим сега?
-Не, ти искаше да се видим ...
-Ти шегуваш ли се с мен?
-Да ти приличам на човек който се шегува?
-Все едно. Искам да знам какво беше това снощи .
-Кое?
-Това с приятеля ти който ми се представи за момичето от новия ти клас.. -не можех да повярвам ,че той не спираше да се прави на ударен..
-А за това ли . Няма какво да ти кажа.
-На ударен ли ще ми се правиш?
-Не.- ми каза и започна да се смее.
-По-добре да те ударя поне знам защо се държиш така...
-Първо не смееш и второ какво искаш да ти кажа?
-Защо ми го написа приятеля ти ? Къде е сега? ... Такива неща..
-Не знам защо ти го е написал и го изпратих преди да дойда..
-Добре .
-Нещо друго?
-Да . Харесваш ли ме...?
-Амии не знам..
-А харесваш ли момичето от новият ти клас с което се запозна преди 2 дни?
-Хъммм..
-Това да ли е?
-Еми май да..
-Аха добре тогава. Нещо друго да ми кажеш?
-Не.
-Добре ,чао тогава...

А аз си тръгнах демонстратимвно. Бях твърде влюбена в него за това розпитах приятелка от класа му . Тя ми беше разказала и за момичето ... тя си е имала гажде и това ме облекчаваше всеки път когато си помислех за нея. Надявах се да не чуя това което ми каза..че я харесва.. Запътих се към Лия ,която също искаше да се видим у тях след срещата ми с онзи тъпанар. Очаквах Иан поне да каже да не си тръгвам или да ме последва ,но само се надявах ,а той остана на пейката сам ,гледайки в телефона си. Наближих дома на Лия но сълзите ми просто не се сдържаха за това сложих слънчевите си очила...де не привличам внимание. 5 минути по-късно званях на звънеца на къщата на Лия. В тях се чувствах като у дома си ,за това направо влязах в стаята й и седнах на въртящия й стол. Разказах й как е минало , а тя ме слушаше внимателно със лош поглед и след като свърших не спря да казва какъв е ,но с различни гадни епитети , дори и за него . Аз се засмях и й предложих да сменим темата,да си пуснем музика и да хапнем нещо. Както казах чувствах се като удома си.

*********

Малко по-къно същият ден излязахме навън и се запътихме към парка. Там бяха всички от квартала ,но на 3 групи. Готини пушачи, ние и 5-то клосниците които караха колела. Парка ни беше сравнително малък. Познавахме всички ,но просто бяхме 3 различни компании. Когато видяхме приятелката ни Лора се затичахме към нея за да я прегърнем. (Отдавна не я бяхме виждали) Тя има дълга кафява и къдрава коса като моята чарова усмивка и голямо чувство за хумор, бяхме много добри приятелки и тя си беше нашия миньон нищо че биши висока колкото мен. Решихме да се разходим до близкия магазин ,само трите и да си поговорим малко САМИ ,защото иначе нямаше шанс да ни оставят на саме. Към 21:20 с Лора решихме да се прибираме (тя живееше близо до къщата ми) . Малко по-късно когато вече бях в къщи Иан ми писа отново.. Бях му сърдита и не исках да му отговарям . Но в крайна сметка го направих.
В общи линии се скарахме, защото той ме обвини ,че съм си тръгнала... Беше ми писнало от такива детинщини и спрях да му отговарям. Наистина не можех да разбера това момче...