Дъждовният ден

30 3 0
                                    

3 септември . Оставаха по малко от две седмици до мъчилището.. бях растроена ,от променливите решения на Иан... Все едно беше на вълни единият ден така другият иначе. При последната ми среща с него беше казал ,че харесва онази от класа му..дори не знам как се казва само бях попаднала на нейни снимки за да видя какво повече имаше от мен. Е днес твърдеше ,че не я харесва и ,че е объркан. Лора обаче не можеше да ме гледа така и за това когато бяхме в парка с останалите и го видяхме да идва ,го викна да си поговорят . Знаех ,че говорят за мен но се направих на ударена когато отидах за малко при тях. Дилън беше посредна година в моето училище докато Иан имаше възможност да се премести. Бяха един клас и бяха с 1 година по-големи от мен. Гадното беше че още 8 месеца трябваше да гледам тъпата физиономия на Дил ,при това от обед до вечер..
Когато бяхме на вън и Лора още говореше с Иан времето беше дъждовно и се криехме около ресторанта в парка ,за да не се намокрим. Иан и Лора говореха бризо 2 часа ,но бяха дълеч от нас. Омръзна мми да седя на дъжда с останалите загубеняци ,които се смееха на всяка дума или си зяпаха в телефоните..и казах на Лора ,че ще си тръгвам. Тя предпочете да си тръгне с мен и да ми разкаже какво толкова са си говорили. Казах просто едно чао на Иан и тръгнахме по улицата на долу. С Лора започнахме да си говорим и тя започна да ми разказва как е минал разговорът им...

************************************

Знам ,че главата беше къса за разлика от останалите. Благодаря ,че следите историята ми и в следващата глава ще разберете какво е казал Иан за Нати.☺❤

Всеки се учи от грешките си Wo Geschichten leben. Entdecke jetzt