Book 1:Trust Me Again

Шестнадесета глава

Останах със зяпнала физиономия, когато Кен просто ме остави с пръст в уста, за да вдигне телефона.
"Пфуу, може ли да е такъв... "
Отидох и се загледах в инструментите на групата, докато той говори.
-Съжалявам. Беше Ен.Найснина беше важно и... -идва до мен и започва с обясненията, но аз го прекъсвам.
-Няма нищо. -правя лека усмивка-И без това трябва да вървя.
-Ама... Ама, няма ли да довършим?? -пита учуден.
Аз само се засмивам леко.
-Може би друг път. -тръгвам към вратата.
Джехуан изцъква с език и ме хваща през кръста,като ме дръпва към себе си.
-Никъде няма да ходиш. -казва дяволито.
-И защо..
-Защото си моя. -навежда се за да ме целуне, но аз го изпреварвам и го целувам първа.
-Сега вече може ли да вървя?-питам след това.
-Амии... След още една ще може.
Целувам го отново.
-Ами сега? -питам отново.
-Нека стават три за щастие. -усмихва се мазно и го целувам за трети път.
-Сега вече ще тръгвам. -казвам. -Добре, сега вече може.
Отивам на вратата за да се обуя, а Кен ме изпраща.
-Утре ще излезем да ти купим рокля.Става ли? -казва.
Усмихвам се широко и кимвам.
-Добре, сега до скоро. -целува ме по бузата.
-Чао.
Тъкмо тръгвам да натискам дръжката на вратата и някой почуква.
Отварям и отпред седи Ен с някакви папки в ръка.
-О, Хакио, здравей! -усмихва се. -Здравей! Какво те води на сам?
-Амм, тези папки. Ъъмм...Да... Ето. -подава ги на Кен, който стои зад мен.
-Благодаря ти!Задължен съм ти!-казва Джехуан, когато ги взима.
-Нищо работа, радвам се,че помогнах!-махва с ръка.
-Аз ще вървя тогава. -казвам и се опитвам да изляза от ситуация.
-Тръгваш ли? -пита Ен-Ако се прибираш, ще те закарам.
-Няма нужда, кола ме чака долу. -казвам.
-Всъщност... Кио... Ще съм по-спокоен,ако тръгнеш с него.-намесва се Кен.
-Ами добре тогава. -казвам.
-Да вървим. -добавя Ен и тръгва по коридора, след което и аз след него.
Слизаме на паркинга и се качваме в колата. Сядам до шофьорското място. Ен настройва GPS-а си за моя адрес и тръгваме.
-Е, как си Кио? -пита по пътя.
-Ами добре,благодаря!А ти?
-Хаха, добре съм. Но имах друго в предвид. -засмива се.
Поглеждам го объркана.
-Имах в предвид от както си с Кен. -усмихва се.
Толкова мило ми става, когато го виждам усмихнат. Той има една наистина топла усмивка и винаги е бил загрижен за приятелите си. За това понякога го наричат "мама Ен".
-От както съм с Кен ли?
-Мхм, от както се събрахте пак. -Определено се чувствам наистина добре. -усмихвам се.
-Не те е наранявал пак,нали?-пита с угрижен тон.
-Имахме своите трудни моменти и сега, но...
-Тц.. -прекъсва ме-Трябва да си поговоря с него пак явно.
-Моля? Какво имаш в предвид?
-Не одобрявам поведението му по някога. Особено, когато беше започнал да те третира като вещ. Казвах му да спре, дори го предупредих, че ще го напуснеш, ако продължава...
-Мама Ен. -засмях се.
-Просто те чувствам като по-малка сестра...
Усмихвам се топло,слагам ръка на рамото му и леко го потупвам. -Благодаря ти. -казвам тихо.
-Понякога си мисля за това и съжалявам,че не можах да направя повече... Но вие се събрахте пак и...-прави кратка палза-Съм наистина радостен. -усмихва се, но все още усещам,че изпитва вина.
-Знаеш как е с истинската любов. Тя винаги е трудна, изпълнена с препятствия и премеждия, понякога дори е в два тура...Но по това разбираш, че е истинска -усмихвам се окуражително.
-Да, вероятно си права...
Скоро пристигнахме и той паркира пред къщата ми.
-Е, ще се радвам да си поговорим пак някой път. -казвам и махам колана.
-И аз, беше ми приятно.
-Е, чао за сега! -отварям вратата и махвам.
-Чао! -махва и той.