Първият Паднал Ангел

х7х

Всеки си имаше стая. Не килия, стая. Стая с голямо дървено легло с балдахини над него. Стая с баня, с вана в нея и нормален душ. Стая с бюро и камина. С библиотека. Милиони книги наредени на една етажерка, събиращи прах от дълго време. Всеки започна да се чувства малко по малко на място. С изключение на Кас. Всяка нощ се въртеше в леглото без да спи. Един и същ кошмар я тормозеше всяка нощ. И всяка сутрин бе мълчаливото момиче, което не убелва и дума. Затваря се в света на книгите и не свежда очи. Поне така бяха първите три дена.
*
Бе поредната сутрин. Кас пак се бе въртяла в леглото със познатия кошмар в главата. Лъчите леко осеяха лицето й със светлина. Тя рязко се изправи в седнало положение. Всички мисли в главата й бушуваха. Тя реши да пренебрегне всичко и да стане. Да си вземе топъл душ, да се облече и да отиде на закуска. И така след обичайната й рутина, тя се настани до Рина. Двете си метнаха по един поглед и плъзнаха усмивки по лицата им. Като че с магия дългата маса се покри с всевъзможни ястия. Палачинки с кленов сироп, плодови салати с манго и череши, горещи гофрети със сметана и стърготини от шоколад... Всеки си слагаше от всичко което види. В чинията на Кас имаше малко плодова салата, една гофрета и едно еклерче с череши. Тишината бе запълнена с тропането на прибори по чиниите. Всеки бе потънал в собствени мисли.
- Имаме нова мисия - проговори първи Киън.
- Каква е? - поинетересува се Рина.
- Довечера има бал в чест на годежа на Херцога на Лидистрин. Там ще открием наш информатор, който ще ни даде информация срещу закрила. Също така е част от Скритите Сили. Ще участва в борбата за Мира.
- Мисля ,че нашия човек ще е лесен за откриване - сподели мислите си Гън.
- Дано ,защото ако сбъркаме няма да е хубаво... - отвърна замислено Рина.
Кас седеше и слушаше приказките и заключенията на останалите ,докато в главата изкачаха всевъзможни идеи за тазвечерния бал и какво ще се случи. Всички шантави идеи и отвратителни, тя ги избутваше някъде навътре така че по - бързо да забрави. Накрая стигна до извода , че най - лошото , което може да се случи е да я разпознаят. Най - доброто бе информаторът може да се покаже сам и всички да си тръгнат с информация и непокътнати , здрави. "Да ,но нищо не е така лесно"мислеше си тя.
Сред цялата суматоха на закуска тя съвсем изключи обстановката около себе си. Позволи на мислите й да се впуснат в яростна надпревара.
- Кас ... Кас тук ли си въобще ? - рече  шеговито Гън.
- Да тук съм.
- Всичко наред ли е ? - попита заинтересувано Джош.
- В колко да сме долу за бала?
- В шест и половина. Стига ме за час и половина - отговори Ела.
Бе дванадесет и петдесет и шест. Имаше време да поспи или да почете.
- Добре.
- Само добре? - очуди се Бека.
Но Кас вече се бе изкачила на половината стъпала срещу трапезарията. С обърнат гръб тя просто се усмихнала и казала:
- Спокойно ,мамо.