На лов за баница в България (Bulgarian KPOP fanfiction)

chapter 19 - КРАЙ

След като прочете всичко,той ги хвърли ядосано нанякъде.
- Галена,имаше достатъчно време да...Милко??? Ние си мислехме,че си мъртъв ! – Спря се Галин пред Галена. Останалите бяха след него.
- Кой е тоя? – Посочи го Момо.
- Не е възпитано да се сочи с пръст. – Направи й забележка Джаксън. После забеляза ДжинЙонг.- БРАТЛЕ! – Свали перуката и отиде при него.
- Вие !! Повече никога няма да бъдете чалга певци! Ще бъдете народни певци до края на живота си. Тази база никога няма да бъде ваша повече и заплатата ви ще стане на 600лв на два месеца!Разочаровахте ме толкова много!
- Не,моля ви господарю!
- НИКАКВО ГОСПОДАРЮ! Вие вече сте най-обикновени граждани и със силата на Бойко Борисов и чалгата аз ви оттеглям от вашите роли като чалга певци! – И всички чалгари лъснаха. След около 5 минути пред нас стояха съвсем обикновени,разбира се грозни хора.
- НЕЕЕ! Всичкия ми силикон и пластични операции ги нямаааа!! Къде са ми скъпите дрехиии!!
- АААААААААААА!! Мускулите ми!! – Започнаха да се оплакват.
- Джордан..ти ще си новия чалга господар!! Защото ако не беше ти, тези корейци щяха да бъдат погубени!
- Н-наистина ли?? Благодаря ви,господарю!
- Трябва някой да закара ДжинЙонг в болница.... – Беше го хванал на ръце и отиде до Джордан.-Имаш ли кола??
- Да,имам.Бързо.
- Ооо сетихте се да го закарате в болница. – Скара им се ДжиХьо и тръгнахме към колата му. Оставихме Милко да се оправя с онези ''предатели" и влязохме в колата на Джордан.Момо ,ДжиХьо и Тен трябваше да изчакат за такси за това те дойдоха в болницата по-късно.

Оказа се доста сериозно заради загубата на кръв. Не ме пускаха да го видя. Имах чувството,че ще умра. Ако само беше ударила мен,вместо него.. Сега ако той умре всички ще страдат,включително и аз. Мамка му, винаги съм била толкова глупава и безполезна. Мразех се за това,което направих. Момо успя да се свърже с телефона си с JYP и му обясни,че ще трябва да останем още няколко дена докато ДжинЙонг излезе от кома.

Минаха 3-4 дена. Все още не даваха да го видим. Беше направена операция,която успя да го изкара от опасност за живота. Сега беше добре,макар ,че не отваряше очи. Момо и Тен си платиха за предстой в хотела и плащаха по 50-60 лева на ден. Един ден някой почука на вратата на стаята ни с Хьо и Джаксън.
- Някой друг да отвори.
- Ти отвори, време ти е да си покажеш физиономията поне сега.
- Уф ,хубаво.. – Можеше да е Джаксън,за това и отворих. Точно така,Джаксън го нямаше.Беше на среща с онова момиче от ресторанта. Тя се казваше Елинор и се оказа, че тя също не е от тук. Беше много приятна американка със златисто руса коса до раменете и светло кафяви очи. Но това не е важно сега. Е добре де,важно е за Джаксън. Той много си я хареса.

Когато отворих вместо Джаксън пред мен стоеше Тен.
- Хейй,изглеждаш ...ами...
- Знам. – Засмях се и му направих път да влезе.Той обаче поклати глава в знак,че ще остане пред вратата.
- Току що ми се обадиха от болницата. Казаха,че ДжинЙонг се е събудил и много иска да се срещне с вас. – Очите ми светнаха. Той забеляза и допълни. – Главно с теб разбира се.
- О боже,благодаря ти,Читафон! – Скочих на врата му и ДжиХьо дойде при нас.
- Нека позная,ДжинЙонг се е събудил нали?
- Точно така. Нека тръгваме преди докторите да са си променили решението и да не ни пуснат поне още 2 дена да го видим.

Изритах го от стаята и започнах да си избирам дрехи. Нямах време да си взема душ и за това си сресах косата по най-бързия начин, сложих малко грим и се погледнах в огледалото. Още изглеждах зле. След като се преоблякох излязохме и пред хотела ни чакаха Момо и Тен. Усмихнах им се и влязохме в таксито.

Когато влязохме Джаксън вече беше там и говореше с ДжинЙонг.Можеше да се чуят риданията (от щастие, разбира се) на глупчото,който не спираше да говори.Разбира се,като член и приятел на групата ,ДжинЙонг беше важен за тях и те много си го обичаха. Включително и Джаксън.
След като той излезе погледна към мен и ми направи знак да вляза. Бях много нервна. Изнервих се още повече когато заснемащите шоуто най-сетне се появиха и то точно в болницата за да заснемат специалния момент. Fuck it. Влязох и игнорирах медията. Той също ги игнорира и ме погледна. За щастие не беше облечен като пълния травестит и можех да се нарадвам на външния му вид също.

- Джинйонг .. – Казах през сълзи и го прегърнах. Внимавах да не го нараня случайно някъде. Той обви ръце около кръста ми и ме погледна с широка усмивка.
- Сана..
- Обичам те,ДжинЙонг. – Засмях се и изтрих сълзите си. Допрях челото си в неговото.
- Утре ще ме изпишат и най-сетне ще се приберем у дома.. Обичам те.
- Аз много повече. Благодаря ти , че ме вкара в правия път и ме накара да осъзная толкова много неща. – Усмихнах се искрено и широко. Той също и ме целуна.