Love & Basketball

1.

Може ли всичко да е толкова прецакано? ...Не мислех че ще съм толкова притеснена... Все пак имам толкова много изиграни мачове зад себе си.... Защо изобщо се притеснявам?....Знаете ли какво,  Майната му на всичко,  на съдиите, на тренера, на родителите ми, просто ми писна от този стрес...
Ам Пф вижте ме излязох емоционално нестабилно глупаво момиче. НО НЕ Е ТАКА.Вижте аз съм Виктория, но предпочитам Вики, тренирам баскетбол от само две години,  но не мисля че е малко. Само на 12 съм,  а съм преживяла прекалено много за годините ми. В ДСК съм отличничка, само заради откачената ми баба,  която се опитва да контролира живота ми. Баща ми, еммм,  той е мн готин, позволява ми всичко и винаги е на моя страна. С Мама са разведени и аз живея с сатанинската си баба,  защото тати пътувам с кораб и го няма мн време,  а мама няма парични средства за да ме гледа. Да, да, знам, звучи ужасно, но съм свикнала.
Ядосана съм и притеснена,  защото днес имаме мач, а аз съм болна и не знам дали ще мога да играя... КОФТИИИ...

Има 3 часа до мача,  а аз в момента с тати сме на преглед за да ми кажат дали ще мога да играя.
-Здравейте!-поздрави мило докторката- О, Вики, не съм те виждала отдавна. За тестовете ли идваш?
-Ам, да. - леко стеснително Отговорих аз.-Ще мога ли да играя?
-Виж, Вики.. - започна тя,  а моето сърце се сви-ще ти се наложи цяла седмица да седиш на топло, защото е възможно състоянието ти да се влоши. - не бях нито тъжна,  нито учудена от отговора. Тя говореше за сухата ми кашлица,  която не искаше да мине вече 4-5 дена.
-Добре,  благодаря ви,  довиждане!-тръгнах, дори не исках да почакам за да чуя довиждане от нея или да видя дали баща ми върви редом с мен.......

Така нямам никакъв опит в писането в Wattpad,  за това много се притеснявам как се получава....