Един ден си вървях на тротара, ровейки си в телефона, бързайки за новото работно място, когато се блъснах в някого. Вдигнах поглед и го видях...
Беше красив, наистина красив. С кестенява коса и зелени очи. Осъзнах, че сме стояли така около минута.
–Е, как се казваш? - попитах. Той ме погледна смразяващо.
–Какво те засяга? - огледа ме и си продължи. Ахх, тъпак.
~~~~~£~~~~~~
–Прибрах се! - извиках на майка ми щом се прибрах.
–Здравей, мила! Как мина в библиотеката? - усмихна ми се и погали челото ми.
–Добре! Нещо ново в търсенето на колеж? - погледнах я в очите и тя изглеждаше развълнувана.
–Намерих колеж, точно като за теб! Специалност - рисуване! - усмохна се ведро и ме завлачи към дивана.
На него седеше момче. Беше ми непознат, сигурно е някой приятел на мама, но забога той е много по-възрастен от мен.
–Мамо, кой е той? Не искам да съм груба! - прошептях в ухото на Кат(мама).
–О, да! Забравих да ви представя! Това е Ричард и е новият ти съпруг! - изпищя доволна от казаното.
–Какво? - погледнах я строго.
–Хайде стиснете си ръцете и се опознайте, а аз ще донеса какао. - забърза към кухнята, аз я хванах за ръката.
–Майко, няма да се омъжа за този, старец! - изръмжах нервно.
–Не, ще се и точка по въпроса! - изкрещя яростно майка ми.
–Ти не си никоя, че да ми заповядваш! - изкрщях в лицето й.
