New Life (H.S.)

Запознанството.

Казвам се Челси Бенет. Аз съм нз 18 години,с тъмно руса коса и сини очи. Живея с майка си и баща си. Родена съм в Лондон и живея тук.
Понеделник е алармата ми звънна и ме събуди станах веднага, но нямах никакво време забравила съм да си наглася алармата за по рано. Обялкох се на бързо с светли накъсани дънки и една светло розова риза обух си маратонките измих си лицето и си вързах коста на разпуснат кок и тръгнах към училище защото закъснявах. Докато вървях замислена към училище се блъснах в едно неппзнато момче със зелени очи, видимо беше доста по висок от мен но с много хубаво тяло.
-Гледай куде ходиш малката.-каза ми той спокойно и със заплашителен тон.
-Извинявай! Много съжалявам. -казах аз лепнейки и само се надявах да ме е чул и да си тръгваме по пътя.
-Следващия път бъди по-внимателна.-подсмихна ми се, гледайки ме в очите. Извиних се отново и продължих.
Пристигайки в училище звънецът за втория час тъкмо би и аз се затичах по коридора към стаята по математика.
С влизането си в стаята се ококорих след като видях, че има свободно място само до момчето, с което се сблъскахме по-рано днес.
-Извинете за закъснението.-казах доста притеснена, защото госпожа Брифинг не ме харесва изобщо.
-Време беше хоспожице Бенет. Заповядайте на свободното място. -провикна ми се злобно.
-Благодаря Ви.-отвърнах с лека усмивка. Не знаех защо хоспожа Брифинг толкова силно мразеше всичките си ученици, но нищо. Отидох и седнах до момчето вадейки всичко нужно за часа от чантата си.
-Значи госпожица Бенет. -каза натъртвайки на гоппжица Бенет.
-Да,но предпочитам Челси.-отвърнах с лека усмивка.
-Приятно ми е скъпа аз съм Хари. -отговори ми дружелюбно. Но, защо беше това скъпа от негова страна.
-Моля там отзад господин Стайлс и госпожица Бенет отвън с излишните разговори. -каза през зъби учителката и аз наведох глава от срам.
-Извинете ни повече няма да се повтори госпожо-каза Хари с подигравка в гласа натъртвайки на госпожо.
-Много съжелявам. -извиних се аз.
-Сега да продължаваме с математиката-каза властно тя и започна да обяснява.
Часът мина много бавно, но за мое щастие все пак свърши и сега съм в коридора с най-добрата ми приятелка Мариса.
С Мариса се познаваме от деца. Тя е с светло кестенява коса, тъмно кафяви почти черни очи и е по висока от мен. Тя също е от Лондон. Живее с майка си баша си и брат си Зейн. Те са близнаци, но изобщо не си приличат. Със семейство Малик сме много близки семейни приятели. Всяка неделя се събираме в любимия ни ресторант. Зейн ме харесва от отдавна, но сме се тазбрало че сме само приятели.
Разказах и за случката с Хари. Тя ми се усмихна.
-Да не вземеш да го харесаш.-каза тя смеейки се.
-Какви ги говориш Мариса та ние едва днес се запознахме. -казах унеждаващо, но не знаех дало искам себе си да убедя,че не ми харесва начина, по който ми говори или как ме гледа с кристално зелените си очи, или исках да убедя нея макар, че тя ме познаваше по-добре от мен самата.
-Да,да както кажеж аз лтивам в час, че имам чак на четвъртия етаж. -каза ми тя вълдушевено.
-Чао до после. -казах и тръгнах към салона.
Имах физическо. Както очаквах бяхме с момчетата. Но добре, че салоните са разделени. Момчетата бяха в единия, а момичетата бяхме в другия салон.
Изведнуж видях Хари в коридора да се целива с някакво русо момиче. Изгедах ги странно,всякаш някакво чувство на ревност ме обвзе. Хари ме видя и я отдръпна от себе си.