Въпросът

Глава 1 - Началото

Беше дъждовен ноемврийски ден, Парк Джимин лежеше на дивана и сънено гледаше дъжда. Беше минала цяла вечност откакто с групата не се бяха събирали, защото бяха излезли в нещо като „творчески" отпуск. Напоследък почти никой от тях нямаше вдъхновения за нови песни, а и бяха плъзнали всякакви слухове, че скоро може би щяха да се разделят! Простотии ! А и вече му беше писнало репортери да му се врат и да го снимат и да мислят лъжи за теб. Единият, който най го човъркаше беше този ,в който казваха, че е гей! Глупости. Вече официално от 6 месеца беше обявил ,че е във връзка с момиче, но писателите на жълти списания не спираха да твърят всякакви истории за неговата сексуалност. Той се чудеше на кой изобщо е възможо да му мине през ума подобно нещо. Е поне никой не им вярваше. Нали?

- Джимин, мило къде си ? – тънък досаден глас се провикна от спалнята.

- Тук съм , на дивана. – въздъхна. След миг вече гаджето му беше скочило върху него и те гушкаше като плюшено мече.

- Ей! Липсваше ми. Не бягай така от мен повече. – обади се тя.

- Е какво да правя? Да лежа докато ваша милост не се събуди ли !? – каза раздразнен.

- Ей какво ти става пак? – вдигна глава от гърдите му и две студено сини очи му хвърлиха яростен поглед право в душата. – Защо тези дни се държиш като кретен с мен!!

- Нищо не съм ти направил. Ти си тази която не спира да мрънка и вряска за най-малкото нещо!

- Моля !? Да ти вряскам? Аз на теб! Ти си този на който целия свят му е крив! – тя се израви и седна до теб – Виж Джимин, връзката ни не върви на добре. Ти почна много да се затваряш и да не отговаряш на любовта ми! Единственото което правим е вечер на леглото! Не очаквах да си такъв честно!! Писна ми от теб !! – нейният спокоен глас се превърна във крещене - Поне няма ли да ми кажеш защо спря да ми обръщаш внимание?!Не съм ти аз виновна ,че сте в творческа криза!!!

- ЗАМЪЛЧИ! – изкрещя накрая. –Просто млъкни за малко...- Вече не можеше да я понася. Крещенето й, думите й, всичко. А някога правеше ли го? Нейните крясаци спряха и гневното й изражение се замених с празен поглед. От очите й закапаха сълзи. Но тя не остана и секунда за да той види нейната слаба страна. Стана и изхвърча към входната врата. Взе палтото ,което й беше подарил за половин годишнината им и тресна входната врата.

Отне му половин минута за да разбере, че се беше държал като простак с приятелката си. Дори да не я обичаше вече това не те извиняваше да се държи ужасно с нея и да я ползва като играчка. Това не беше той. Какво му ставаше? Затърка лицето си постепенно почвайки по-грубо и по-грубо докато не почна да усещаш болка. Нямаше отговори. Той знаеше ,но се опитваше да го забрави и да избяга...

Точно преди да изпадне още по-дълбоко телефона му извъння. Дали не беше тя. С мъка стана и взе телефона си от масичката до дивана. Беше Шуга. Точно той ли намери? Искаше да му затвори, но знаеше, че докато не му вдигне няма да спре да звъни затова натисна зелената слушалка и ..

- Алоооо. Тук ли е Парк Джимииин!! – силният му весел глас направо продъни тъпанчетата ти.

- Кажи!

- Я гледай кой е сърдит!? Не се ли радваш да чуеш гласа на любимият ти човеек!

- И кой трябва да е той ?

- Ааааз!! О не забравих. Твоето момиче е на първо място!! Завиждааам – шеговито каза той.

- Моля те. Не ми говори за това сега. – каза с глас ,който се опитваше да е спокоен ,но явно не се получи много добре, защото Суга от другата страна разтревожено и вече не чак толкова щастливо каза:

- О да не сте се скарали? С-съжалявам...

- Не си виновен ти за да ми се извиняваш.

- Споко. Чакай.- затвори

Какво му ставаше на него. Е мисленето и самосъжалението щяха да почакат ,защото някой почука на вратата. Може би беше тя ,която се връщаше. Все пак беше забравила да вземе ключовете със себе си. Стана и отиде до врата. Погледна през шпионката. Черно. Някой я беше закрил с ръката си. – Кой е ? – попита ти. Без отговор. Само хилене. – Не ми е до шеги сега. – виздъхна уморено. Отключи и ..

}}2StO