Първият Паднал Ангел

х8х

           

Часът бе шест и двадесет и четири. Всички бяха долу освен Кас и Рина.

- Рина трябва да слизаме - подканваше я Кас.

- Още малко и съм готова - отвърна  тя.

- От половин час ми оправяш косата. Добре ,че поне приключи с грима.

- Готово - извика Рина със целият си глас.

Кас се обърна в огледалото. Рина стоеше зад нея със горда усмивка на творец. Сложиха си маските и потеглиха надолу.

***

- Къде се бавят?! ще закъснеем... - подаде раздразнено Ела.

- Момчетата вече тръгнаха. Имаме време спокойно - опита се да я успокой Ребека.

Погледите на двете бяха привлечени от слизащите момичета по стълбите сякаш за първи път обуват високи токчета.

- Да тръгваме! – рече Ела почти тичайки по стълбите.

***

Елегантната бяла карета спря пред голям обрасъл замък. Дами във великолепни бални рокли, лъскави токчета и инкростирани маски се нижеха една по една към балната зала. Техните кавалери ги чакаха на голямото стълбище издължаващо се надолу като водопад.

Джош чакаше Рина. Нежността извираше от нея само с първата й стъпка. Лавандуловата рокля се спускаше нежно по извивките на тялото й. Тя изглеждаше като богиня сравнение със зяпналия Джош. Рина пое ръката му , с което видимо и двамата се успокойха. Поеха надолу по стълбите със искрени радостни усмивки. Радостта струеше от тях и озаряваше залата. След секунди се сляха с тълпата от изящество и красота.

Киън търпеливо чакаше да чуе токчетата на Кас по белият мраморен под. Сякаш целият свят бе затайл дъх в очакване на появата й. Тъмносинята й копринена рокля се провлачи тихо и глухо по пода към елегантния джентълмен протегнал ръка в бял смокинг. Тя я пое уверено. Всички впериха очи във преливащата й рокля и искрящата й маска. Малка усмивка се бе отпечатала на лицата им. Чиста радост се долавяше във самото им присъствие. Всеки гост им отделяше по един поглед не само на невероятното облекло, но и на атмосферата около тях. Много от младите дами завиждаха за цялото внимание събрано от Кас и за грациозният й кавалер. Джентълмените оглеждаха Кас внимателно и с поглед преценяваха Киън ала очите му издаваха, че той не я дава. Постепенно погледите намаляха и вниманието изчезна. Те станаха от многото дами в блестящи рокли и джентълмените в разноцветни маски и смокинги. Вниманието бе събрано от прекрасната рижава девойка в бухналата си бяла и леко оскъдна ,но подчертаваща тялото рокля и прекрасния господин в елегантен бял смокинг  със тъмночервена панделка със златни ивици. Същите ивици съвсем бледо се поддаваха на сгъвките при раменете му. Обляти в чист разкош те бяха самото прeвъплъщение на любовта и съвършенството в едно.

-Искрени благодарности на всички ,че уважихте това важно събитие за мен. Годежът и споделянето на живота с тази прекрасна дама е всичко, което съм искал. Тя достави радост в скучния ми живот, донесе любовта от която се бях отказал, и ми върна старата усмивка – в речта му не се четеше нито наизустяване, нито лъжа. Всяка дума идваше от туптящото му сърце. Годеницата му се усмихваше обаятелно, но в погледа й проблясваха сълзи от радост, от щастие.

-Традиционният танц на Лидистрин ще ме удостой с честа Милейди Леън ,моята съпруга – обяви той.

Цигулките бавно и славно се проточиха из голямата зала. Всеки направи малко място колкото да се оформи малък кръг. В него пристъпиха младоженецът и булката. Бавната мелодия на цигулките се развихри в скоростна песен. В песента играеха много инструменти във една завихряща се игра. Гостите се възхищаваха на прекрасния танц на младата двойка. Всяка стъпка бе още по-сложна от предишната. Танцът гонеше песента непреклонно. В играта на котка и мишка се присъединиха и още хора. Ефирните рокли се развяваха при всяко завъртане. Кулминацията на буйната песен бе достигната и танцът бе във своя вихър. Всеки се любуваше на танците. Всеки освен Кас, Майрън и Байрън. Те тримата седяха кротко до бюфета. Майрън бе изцапал тъмночервената си риза със конфитюр от диви ягоди и къпини. Байрън от друга страна бе станал като прасе в лицето. Хайверът шареше бузите му сякаш бе прекалил с ружа. Кас седеше отстрани и им се смееше. Отпиваше малки глътки от бълбукащият алкохол в чашата си.

-На културно събитие сте! Избършете се веднага – скара им се Бека.

-И ни развалиха купона...- въздъхна Кас.

- На събитие сме. Трябва да бъдем културни -сопна й се Бека.

- Спокойно, мамо. Ако искаш им сложи лигавници? – на Кас й носеше удоволствие да я дразни.  

Бека измрънка нещо под носа си и се запъти отново към гостите.

-Браво! Благодаря ,че ни защити – рече Байръ със пълна уста.

-Не ви защитих. Винаги са ме дразнели такива префърцунени хора. А и ми беше скучно.

Кас стана и бавно с питие в ръка се понесе лежерно към дансинга. Понесена от музиката неусетно тя се оказа рамо до рамо с Гън. И двамата бавно отпиваха от чашите си. Не се четеше или по – скоро не можеше да се прочете емоция. Всичко бе скрито под една ледена безмълвна маска. Еуфорията от мелодии създаваше една бавна мистериозна песен. Досега веселите танцуващи хора вече се отдръпваха от дансинга.

-Искаш ли да танцуваме? – попита той без да се обръща към нея, взирайки се в неопределена точка.

-Защо не...-съгласи се Кас.