Сръбнах от най-вкусната и уникална храна някога. Супата пред мен беше топла и ухаеща на домашен уют. Едва не се разплаках като я опитах. Радвам се, че повече няма да ям от бълвоча, който монахините наричат храна.
С Марко бяхме в малка стая в страноприемница от вече два часа. Един, от които той проспа, а аз прекарах при Екатерина, опитвайки се да успокоя притесненията си. Треперех от страх, че ще ни намерят и ще ме върнат в манастира. Отказах да преживея този ужас отново. Ако ни хванеха, единственият начин, по който щях да се върна в манастира е в ковчег.
Марко влетя ядосан в обора и ме отведе в стаичката. Нищо не ми каза. А имам толкова много въпроси към него. Как точно избягахме? Къде ще отидем? В безопасност ли сме? Но той изглежда оплашен, колкото мен и затова не го питам. Единствените звуци, които издаваме са от нескритото ни обожание към храната.
Чак, когато изядох цялата си супа се отпуснах на възглавницата зад мен и притворих очи. Споменът за бягството беше леко мътен в главата ми. Лицето му беше начумерено и мрънкаше под нос.
-Извинявай.- думата напусна устата ми без да я осмисля.
-За какво?- погледна ме искрено изненадан и се усмихна леко.
-Мислех, че ми се сърдиш за нещо и затова си толкова начумерен.- бузите ми почервеняха почти, колкото косата ми.
-Мисля си за това как да минем през цялата страна без да ни хванат. Сигурно монахините са разбрали за нашето бягство и са пратили войници, за да ни хванат. Този път няма...
-Тогава какво правим тук? Трябва да бягаме. Да се спасяваме. Въобще да бъдем навсякъде, но не тук.- гласът ми трепереше. Тялото също. Отново. Знаех, че монахините ще разберат за бягството ни, но не очаквах да е толкова рано. Едва преди пет часа бяхме напуснали ада.- Въобще знаеш ли къде ще отидем?
Изправих се и веднага съжалих за решението си. Главата ми запулсира и пред очите ми изкочиха бели петна. Седнах на леглото и подпрях главата си между бедрата си.
Марко сложи ръка на гърба ми и започна да прави кръгови движения по него. Прокарах ръка през лицето си и по пръстите ми остана сивкава течност. Докоснах носа си и сивкавата течност покапа по пръстите ми.
Какво ми има? Погледнах към Марко. Беше по-изненадан и от мен.
ESTÁS LEYENDO
Elizabeth's redemption (Изкуплението на Елизабет)
Fantasía784. От толкова дни съм затворена на това забравено от бога място. Почти съм забравила какво е да си сред хора и да усещаш топлината на слънцето. Единственото нещо, което ме държи на крачка от откачането са лешниковите очи от сънищата ми. Но вярвам...
