Събудих се от приглушените викове на баща ми и тънките молещи се писъци на майка ми. Станах от леглото, поглеждайки към това на сестра си, за да се обедя, че още спи. Настръхнах, стъпвайки на студения под, който през лятото не е покрит от мекия килим. Тихо се придвижвам до вратата, опитвайки се да я отворя без да се чуе пронизителното скърцане. Пробягвам на пръсти към осветената отворена стая. Леко подавам глава и виждам баща ми и майка ми.
Баща ми пак е в окаяно състояние, заради ходенето му отново в някой бар. Вонята на евтин алкохол и цигарен дим се носи от него дори от това разстояние. Той е хванал здраво ръката на майка ми, дърпайки я към входната врата. Писъците на майка ми съчетани с хлипаниятата й се забиват рязко в сърцето ми. Цялото й тяло трепереше, но заради тънката нощница, с която беше, а поради причината, че не можеше да си поеме въздух.
- Моляте, пусни ме.- вайкаше се тя, но той стискаше още повече ръката й.
- Отиваш при него. Дължа му много. Вече няма да си при мен.- викаше баща ми накъсано.
Без да се замислям излизам от скривалището си, оставайки лице в лице с баща си. Незнам как имам такава смелост за 16- годишна, но няма да позволя да се случи каквото и да е било с майка ми, която ме подкрепя във всичко. Баща ми измени лицето си в странна гримаса. Бутна майка ми, която падна на земята, удряйки главата си в ръба на масата. Безжизненото й тяло падна на пода. Неразбрах кога баща ми ме беше хванал за лакатя и ме дърпаше към изхода, докато аз гледах майка ми. Немога да я оставя сама с този изрод, който би трябвало да наричам мой баща. Вдигам ръка и го удрям колкото се може по силно през лицето. Той ме пуска и аз изприпквам до майка си. Започвам да я побутвам, казвайки й да отвори очи, но усетих ръката на баща ми, хващайки косата ми в нея и дърпайки ме към себе си. Започва отново да ме дърпа. Опитвам се да го ударя, но в следващия момент той ме блъска в стената. Силна болка се разпростира в рамото ми и ръката ми се отпуска безжизнено край тялото. От сблъсъка падам, но стъпвам на криво, а единственото нещо, което чувам, е пукота на глезена ми, а после ме обгръща ужасяващата болка. Падам на пода, неможейки да движа дясната си ръка и левия си крак. Опитвам се да се изправи, но болката е непоносима. Баща ми идва до мен, смеейки се. Вдига ме и излиза от апартамента ни. Единственото, което виждам, са краката на изрода, който ме мъкне нанякъде. Излизаме от жилищната кооперация, а отпред е спряна черна лъскава кола.
