Едно Приятелство. Една Любов. Много Тайни.

ПЪРВА ГЛАВА "Целувката"

6.00 алармата бие. Ставам отивам до бюрото, взимам телефона в ръце, изключвам алармата и се почва. Още един понеделник. Начало на седмицата. Отиването до тоалетна, миене на лицето и зъбите в банята прави общо 6 минути. Обличам се, което всеки път е различно - ако от вечерта съм си приготвила дрехите около 4-5 минути, но ако съм оставила тази задача за сутринта 10 минути. Когато часът е 6.30 вече съм си сложила спиралата и си обличам якето. Телефонът звъни, вдигам бързо, защото с брат ми споделяме една стая и в момента той спи.

- Ние тръгнахме към спирката. - казва Скот

- Добре, до 5 минути съм там и аз. - отговарям.

Знае се, че ще е повече от 5 минути, тъй като още не съм излезнала от къщата, а до спирката има път около 8 минути. Докато вървя към спирката забелязвам, че с всеки изминал ден по това време става все по-светло. Лятото идва. Това беше хубаво, тъй като май с тъмното не сме добри приятели. Преди винаги се оглеждах отзад, защото наоколо беше празно, никакви хора. А кучетата бяха много и повечето имах чувството, че искат да ме разкъсат на парчета. Затова вървях бързо.

- Ей! Скай! - чу се глас. Беше Лив.
- За какво мислиш толкова задълбочено?- попита, шегувайки се.

- Понеделник е, отивам на училище и в този ранен час не мога да кипя от радост.

- Добре де знам шегувах се. - и ме прегърна. Отвърнах.

-Скот ни чака в автобуса, вътре.

- Хайде да вървим тогава. - казах.

Докато пътувахме не говорихме нещо особено. Скот си пишеше с гаджето си, а ние с Лив обсъждахме филма, който гледахме предната вечер. Дойде нашата спирка и слезнахме. Докато вървяхме Скот ме разпитваше за теста по математика, който беше днес и той много ясно не беше учил. Лив мълчеше. Сбогувахме се с Лив, когато влезнахме вътре. Ние имахме час в първия етаж, тя на третия. Докато вървяхме по коридора един писклив глас се зададе.

-Скотт, хей чуваш ли ме? - разбира се, че това беше Матилда.

„Гаджето",с която той си писа в продължение на цели 15 минути, докато идвахме. Бяха си писали преди 5 минути даже и по-малко. *сега какво иска пак тази си помислих*. Понякога настина не ги разбирам. И точно тогава, преди от устните на Скот да произлезе думата „добро утро, скъпа", тя го прегъща здраво и го целува.