Съквартирантът

Глава 13: Изненада, изненада

  Ънсонг бавно се пробуди, но очите и́ останаха затворени. Опита да се завърти, защото дясната и́ ръка бе изтръпнала, но нещо не беше както трябва. Върху талията и́ имаше необичайна тежест. Момичето се стресна и очите и́ моментално се отвориха. Пъхна лявата си ръка под завивката и внимателно заопипва. Не след дълго пръстите и́ напипаха друга рака, която очевидно не беше нейна. Приглушен писък напусна гърлото и́, след което усети разместване зад себе си, последвано от тихо, но гърлено стенание.

  Ънсонг не издържа повече. Сърцето и́ биеше лудо, като след маратон, дланите и́ се бяха изпотили. Без повече да мисли, събрала цялата си смелост, тя рязко се обърна, карайки мистериозната фигура да падне от леглото, издавайки сподавен вик. Виждайки кой всъщност е бил до нея, Ънсонг си отдъхна за секунда, но миг след това объркване заля съзнанието и́.

  От пода, с притворени очи и разтриващ тила си, я гледаше Техьонг.

 - Това не беше мило. - простена той със сутрешния си дрезгав глас, който накара тръпки да преминат по гърба на девойката.

 - За-защо си в моята стая? - едвам продума тя, след като преглътна сухо няколко пъти.

 - Явно си го казала в просъница и не помниш. - смотолеви момчето и се изправи на краката си. - Снощи, като заспа на дивана, докато ти пеех, те донесох до тук, но ти ми хвана ръката и ме помоли да остана. Но нищо не съм ти правил, честно! - добави бързо той и вдигна ръце сякаш да се защити.

  Ънсонг се засмя на това как се застрахова момчето.

 - А всъщност къде беше снощи? - попита тя по-сериозно. - Когато мина покрай мен и Чонгсу изглеждаше много ядосан и разстроен. Станало ли е нещо?

  При спомена за събития от миналия ден, тялото на Техьонг се стегна и изражението му от сънено и глуповато стана студено и мрачно. Той въздъхна и се отправи към вратата.

 - Няма значение. - изрече през зъби той, а гласът му звучеше някак далечен.

  Преди момичето да осъзнае промяната в атмосферата, силното хлопване на вратата оповести излизането на Техьонг от стаята.

 - Ама какво му има?... - измърмори тихо тя и се нацупи.

  На закуска Техьонг не погледна към приятелката си дори за секунда. Но изглежда не обръщаше внимание и на така наречените си приятели. Учителите вече ги питаха какво бе станало и двамата бяха скалъпили правдоподобна история как са се скарали и Ънсонг го е заключила отвън. Не че в такъв случай Техьонг не би отишъл при приятелите си, но явно госпожа Чон и господин О не се бяха сетили и повярваха на лъжата.