Fren и V - личности, родени в различни векове, различни страни, различни домове, различни семейства, ала така еднакви по сърце и душа, че нищо от това не може да попречи на тяхната новоредена и млада любов.
Всеки един човек е изпитвал това чувство - любовта. А, дали? Дали сме минали през много хора, които считаме за своята "любов на живота" или имаме само една единствена? Това може да се определи само от дадения човек. Fren може и да имал много хора, по които да се увличал, но те дали са правилните? А, как ще разберем кои са правилните и грешните? Въобще има ли такива? Започваме да се замисляме над всички аспекти на любовта, която всъщност е пък отделен аспект от живота като цяло. Както Шекспир ни кара да се замислим над своето същестуване чрез световноизествения монолог на Хамлет "Да бъдеш или да не бъдеш"? (съжалявам, fren, отидох към willy shakes, така става след учене и обсебване, извинете:))
Та, да се върнем на темата.
Fren може и да е имал и доста дълготрайни увлечения, но аз съм сигурна, че времето тук не е от голямо значение. Защо ли? Защото за няма и няколко месеца видях fren не само да се превръща в по-добър и мил човек, но и грижовен и любвеобилен, видях промяна. Тази промяна се дължи на само и единствено на един човек - V. Не мога да изразя моята благодарност към това лице с моят оскъден речник, но ще се опитам, защото той заслужава. V е този, който изкарва fren от неприятната реалност и го потапя в света на мечтите и утопията. V е образът, който допринася за щастието на fren, а за нищо друго аз не бих пожелала, освен това. Радостта на моите приятели, oсобено fren, е винаги мой приоритет. Винаги слагам това на първо място. След това вече идвам аз. Те и по-точно fren е по-важен от мен, тъй като той е този, който ме прави щастлив. Но няма да говоря за себе си. Време е да говоря за любовта между V и fren. Може и V да не е срещал fren, или да не го познава, но аз съм сигурна, че и той чувства тази празнотта, която и fren усеща. Тази празнотта е иронично запълнена от любовта им. Празна е, защото още не просъществувала, не е видяла бял свят, но идеята за нея е като семе, което е покълнало и разбира се, някой ден истински ще порасте и от идея ще стане реалност. Аз винаги съм вярвала в любовта, въпреки че ми е сърдита и ми е забивала нож в гърба немалко пъти, аз все пак вярвам в любовта на другите и мога да я разпозная отдалеч. Тази между V и fren е истинска и не го казвам просто така. Когато fren беше head over heals over leafiprasta, аз можеше и да съм писала фенфикове за тях, но писала ли съм, изливала ли съм си душата по този начин? Споделяла ли съм толкова дълбоко своите мисли за тяхната връзка? Не, но не защото мисля, че любовта на fren не е била истинска, напротив, просто усещам, че V е правилният. Защо ли? Как ли знам това? Не знам. И както е казал Шекспир, "никога не искай да знаеш толкова много. Колкото по-малко знаеш , толква по-просто живееш. Знанието те прави свободен, но нещастен." Така че, освен ако любовта, която се преанализира (overanalyze-ва, I mean) не е тази на Ромео и Жулиета, а някоя друга, то тя не бива да бъде толкова дълбоко разглеждана, защото... както споменахме, по-добре е някои неща да останат в неизвестност.
Но аз се радвам, че съм свидетел на тази невинна и равнодушна любов между тези двама прекрасни души и бих искала да проследя тази вълшебна приказка до щастливия й край. Възникнала от почти нищото, минавайки през различни и множество перипетии, любовта им заслужава да изгрява всеки ден все по-светло и по-светло. Fren заслужава V и V заслужава fren. Двамата са равни... и разбира се, влюбени.
Тук добавям един послен цитат на великият английски ренесансов драматург и писател, Уил:), който казва, че "живеят само влюбените, останалите просто съществуват".
Fren и V живеят.
