Uncontrollably

Пролог

-Добре...мисля,че най-малкото,което можем да направим е да те накажем.Една седмица ще оставаш след часовете.Сега си свободна.-след тези думи просто извъртях очи и излязох от кабинета на директора.Поредното наказание,но поне знаем,че няма да е последното......
Върнах се в часа по Литература.

......Е нека ви разкажа малко за себе си.Казвам се Ейвъри.На 17 съм и уча в частна гимназия за музиканти.Обичам да пея и да танцувам.Живея в Калифорния.
Нямам майка или баща и живея с леля си,която е много мила и ми разрешава всичко.Макар в училището да съм си изградила имидж на ложо момиче,попринцип съм добра,но само с пеиятели и роднини.В моето училище почти всички ме познават.Аз бях от известните.Но бях бунтар и не носех само черно.Имам няколко татуси и пиърсинг на устната,но нищо повече.Носех доста къси и оскъдни дрехи,не защото искам да се харвсам на другите,а защото все пак сме в Калифорния и е горещо.И си признавам,че може би харесвам момчетата тук,но за това по-късно......

В момента госпожата по литература вместо да ни преподава урока,тя се уплаква ,че бившият й пак я е зарязал.....Изведнъж видях как бележка,която беше доста смачкана,се приземи на чеина ми.Отворих я.
"И аз съм наказана с теб".И беше нарисувано личице.Точно по това познах,че е най-добрата ми приятелка-Сара.
Аз погледнах към нейният чин и тя ми се усмихна.Часовете минаха бързо.Със Сара се запътихме към стаята за наказания.Очаквах да видя обичайната ни групичка,но вместо това там стояха "кучетата"-така ги наричаха,защото бяха много и бяха най-известните и прилежни учвници в даскалото.Не бях мислила,че някога ще ги видя.Те впериха поглед в нас.
Сара им помаха,а аз извъртях поглед.
Седнахме на последният чин и аз извадих телефона си.
Започнах да разглеждам социалните мрежи.Нямаше нищо интересно.
По едно време,едно от момчетата се запъти към нашият чин.Аз вдигнах поглед и се усмихнах супер мазно на момчето.
-Вие ли сте Сара и Ейвъри?
-Кой пита?
-Аз съм Лукас.
-Браво на теб!
И какво от това?-попитах го.
-Довечера ще правим парти.Искате ли да дойдете?
-Добре!-отвърна му Сара.
-Не бяхте ли прилежни?-измрънках си под носа и никой не ме чу.
В този момент буквално исках да я разчленя.Знаеше много добре какво е станало миналият път.
-Добре от осем в нашата къща.-каза момчето и се върна на мястото си при другите,които гледаха заинтригувно.
Извъртях очи и си сложих слушалките.След като наказанието свърши,ние със Сара отидохме у нас.
Там се оправихме за купона.
Аз облякох:

Тя облече:

След това излязохме от къщата и влязохме в колата и.Тя тръгна и след малко бяхме пред къщата...

Това е първата история,която пиша някога.Надявам се да ви хареса!
Извинявам се за грешките.