Who? (A short Matthew Espinosa fanfic) -bg translate

Part 10

**Гл.т. Наш**

Пристигнах пред къщата на Бриана и й писах. Щом я видях да излиза сърцето ми забърза ритъма си. Тя изглеждаше прекрасно и аз веднага почувствах пеперуди в стомаха си.

-Операция Бриат започва.-каза Бриана смеейки се.

-Бриат? Какво е това по дяволите? –попитах, присъединявайки се към смеха й.

-Това е шип. Комбинация от Бриана и Мат, заедно.-отговори, продължавайки да се смее.

-Това е толкова сбъркано. –казах, извъртайки очи.

Пътувахме около 15 минути, докато най-накрая достигнахме целта си.

-Готов?-попита

Ние се хванахме за ръце опитвайки да изглеждаме като двойка. Аз купих за двама ни пуканки, които да споделим и влязохме в кинозалата, където щяхме да гледаме “Съседското момче”.

Съзрях Мат и Виктория на 3-ти ред. Тогава решихме да седнем един ред над тях, така че ние да сме достатъчно близо да ги виждаме, но и достатъчно далеч, така че те да не видят нас.

Истината е, че Мат не знае, че съм тук с Бриана… той си мисли, че съм тук с някой друг, защото му казах, че ще доведа „приятел” с мен. Ако разбере нашето приятелство ще бъде застрашено, особено ако той знае, че в момента си падам по Бриана.

След около час и половина гледане на филма, забелязах Бриана да гледа надолу към Мат и Виктория със сълзи в очите. Аз също погледнах на там, за да ги видя как се натискат.

‘Бедната Бриана..’ помислих си.

-Наш може ли да тръгваме? –попита тя, давеща се в сълзи.

-Да, разбира се.- казах със съчувствие.

Докато вървяхме към колата аз спрях Бриана.

-Бриана, честно това което Мат направи там не беше готино и ъъ.. съжалявам, зле съм с обясненията.. Това, което искам да кажа е.- говорех докато не бях прекъснат с целувка.

Преди да се осъзная с нея се целувахме. Нейните плътни розови устни се намираха върху моите и честно казано това беше най-хубавото чувство.

Целувката продължи около 3 минути. Най.хубавите.3.минут­и.в.живота.ми.

Закарах Бриана до тях.

-Лека нощ, Наш. Благодаря ти за всичко.. Всъщност ми беше доста забавно.-каза ми тя, а тонът и ми прозвуча леко кокетен.

-Аз също се забавлявах. Може би трябва да го направим пак. –казах изчервявайки се.

-Чао.- усмихна се, преди да затвори входната врата на къщата й.

Потеглих, мислейки какво точно се случи.