Who? (A short Matthew Espinosa fanfic) -bg translate

Part 12

Най-накрая е петък, слава Богу.Никъде не можах да открия Наш вчера, а и не ми отговори на нито едно от гласовите съобщения които му оставих.

Може да се каже, че в момента бях сама. Вече нямах приятели, нямах гадже.. нямах никого.

Вървейки по коридора сама към часа ми се чувствах неудобно, главно защото винаги вървях заедно с Лорал, Джордан и Стела.

Очевидно беше,че не гледах къде хода и се блъснах в някой, и този някой беше Мат.

-О Боже, толкова съжалявам. Всъщност съжалявам за всичко. Нямах никаква представа, че използваш Виктория, за да ме накараш да ревнувам (което намирам за супер сладко). ВСЪЩНОСТ АЗ ПРАВЕХ СЪЩОТО НЕЩО С НАШ. И съжалявам, че го целунах.. съжалявам и, че те отхвърлих. МАТ СЪЖАЛЯВАМ. -казах на ръба да заплача.

-Бриана, харесвам те. Ти си различна, умна, невероятна, красива, интелигентна и като цяло прекрасен човек.

-Мат аз -проговорих.

-Но не мисля, че мога да ти вярвам. Ти отиде твърде далеч. Дори се наслаждаваше на целувката ти с него и вероятно си имала наглостта дори да излезеш с него.- каза тъжно той.

-Мат поне ми дай шанс -опитах се да кажа, но бях прекъсната от звънеца и двата трябваше да влизаме в час.

След като се прибрах от училище към вкъщи, през прозореца видях, че Мат е в къщата ми?

Ъгх, забравих, че с брат ми бяха приятели. Поех си дълбоко въздух и влязох през вратата.

-О, хей Бриана, бих искал да те запозная -каза Сами, преди да го прекъсна.

-Вече го познавам..-казах въздишайки.

Мат просто се взираше в мен, а аз имах чувството, че това продължава вечно.

-Е, аз отивам в стаята си. Така че,ако ти потрябвам ще бъда там.-съобщих, качвайки се по стълбите.