Първият Паднал Ангел

х13х

Тъпи стъпки огласиха тишината настанила се в трапезарията. Дори и тихите разговори на масата престанаха. Всеки обърна глава към стълбището.

-Какво сте ме зяпнали? Не съм атракция-рече шеговито Кас.

-Кас!-възкликна Рина и се стрелна към приятелката си. Нежеланието да я пусне силно си личеше. За секунди Кас се отпусна в прегръдката на приятелката си. Бе й нужна прегръдка. Дълга прегръдка.

-Радваме се да видим, че си по-добре-спомена Бел прекъсвайки момента им.

-Много по-добре съм. Благодаря!

Синята й туника леко сияеше на слънчевите лъчи прокрадващи се през прозореца. Кротко и тихо двете момичета седнаха и закуската продължи сякаш нищо не се бе случило. Шуменето на прибори по порцелан бе достатъчно красноречиво дори и за всеки глупак.

-Имаме нова мисия-гласа на Люк накара всички да замръзнат. Всички освен Кас. Тя спокойно си режеше парче шоколадова торта.

-И каква е тя?-попита тя. Макар и да бе отправила въпроса си към Люк, тя водеше битка с една ягода. Ягодата й се изплъзваше на косъм, което повече я вбесяваше.

-Има сведения, че хора от Консулството в Столицата са двойни агенти от Анките. С информацията дадена ни от първия ни източник, на който така и не му запомних името, ...

-Роджър-прекъсна го Бел.

-Мерси Бел. С информацията от Роджър сме подсигурени за някой лица както и за папки с информация, но тези папки са в Библиотеката на Консулството.

-Но там има твърде много хора-мислеше на глас Гън.

-Скритата библиотека на Консулството-доизказа се Люк.

-Но тя е само легенда...-обърка се Рина.

-Оказа се, че не е. Роджър спомена, че малко хора имат достъп до нея. Той е бил един от тези. Даде ни картата на подземието и как да стигнем до там. Но ще трябва да се разделим. Трябва да имаме причина да сме там. За това имаме среща други ден. Заминаваме за Столицата.