Има едно село, та в това село живее момиче на име Ариел.
Девойката се учи от баба си. За всичко първо нея пита.
Един ден баща на Ариел, сбъдна мечтата ѝ- да стане актриса- записа я на курс в града. Както винаги тя попита баба си как е най-удачно. Бабата каза да отиде при кладенеца до фермата и да види как ще ѝ се обърне късмета.
Вече почти на края тя се подхлъзна и падна в кладенеца.
Ариел, която вече беше долу в празния кладенец, започнала да се самообвинява, да плаче и да проклина баба си, как можа да я послуша.
Толкова плака, че чак сълзите ѝ стигнаха до кръста. Ариел се почуди как може да плаче толкова много. Изведнъж девойката спря да мисли, даже спря и да диша. Явно мечтата ѝ си е струвала толкова много,че чак едни обикновени сълзи да се превърнат в море.