Едно Приятелство. Една Любов. Много Тайни.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА "Гостът"

Обърнах се и видях едно непознато лице. Беше момче, може би колкото мен или година-две по-голям. Имаше черна рошава коса, тъмни очи и червени устни, което го правеше изключително привлекателен. Ръката му, която все още се подаваше към мен, забелязах, че имаше татуировка, която може би продължаваше нагоре до рамото му. Няколко секунди се гледахме в очите, след което аз наруших тишината и тръгнах да ставам сама и този път без да падам се изправих.

- Океййй, не приемаш помощ от непознати, но аз съм Мат и съм братовчедът на Скот, а ти явно си гаджето му ?  - каза и ме погледна с черните си очи. Стоях около минута без да казвам нищо *още в шок от случващото се* след което отговорих:

- Ами първо на първо, не виждам причина да ти вярвам, защото Скот никога не ми е споменавал, че има братовчед, което означава, че ти може да си всякакъв. Второ, което е следствие от първото е, че не казвам лична информация на непознати и както и че не приемам помощ от тях. И трето, което е следствие от предишните две е,че си тръгвам. -  И започнах да вървя към най-външната врата, защото да бягаш винаги беше най-лесно и аз се опитвах да се измъкна от ситуацията, в която бях попаднала, а от друга страна не исках да  вярвам в думите му. Но май не се получи.Мишката беше в капана вече. Той ме хвана за ръката и аз се обърнах към него.

- Родителите на Скот са на почивка, кака му също е с тях и той е сам в къщата. За мен не ти е казвал, защото откакто се знам живея в Лондон и поради едни причини трябваше да се върна тук. И тъй като Скот беше сам, майка му ми каза да дойда да оставам у тях. Защо ми е за бога да те лъжа?! Скот ще бъде всеки момент тук и аз ако лъжех каква ми е работата тук?Трябваше в момента да бягам, вместо да се обяснявам в думи на едно момиче. - каза той.

-Добре не ми пука какъв си, пусни ми ръката. - казах с  по-висок тон и той ми я пусна, след което този път без пречка стигнах до вратата и излезнах.

. . .

Погледнах часовника беше 18:17, включих слушалките, пуснах една песен и започнах да бягам. Всъщност нямаше нужда да бягам, щях за стигна навреме при всички случаи, но исках просто да не мисля. А ако бягах и едновременно слушах музика, помислих, че мога да попреча на мислите си, но уви. Не можах да се концентрирам нито върху мислите си, нито върху текста на песента, нито върху ритъма на бягането. По едно време спрях, взех дълбоко въздух и продължиш пътя вървейки. Докато вървях падна една сълза надолу по лицето ми, не си направих труда да я изтрия, защото вече беше тъмно и нямаше кой да ме види. Не знаех за кое повече бях тъжна. Дали заради това, че Скот беше при Матилда, която го въртеше на малкия си пръст и той забравяше, за хората, които истински го обичат или за това, че може би един близък човек на Скот вече знаеше за любовта ми към него. Притеснявах се, че ще му каже, защото знаех, че Скот не ме вижда такава. За него аз бях като сестра, нито по-малко, нито повече. Болеше ме затова, че когато научи това, единственото нещо, което имаме ще се развали. Ще стане на парченца, заради мен. - Приятелството.