2. Кучка.

77 5 0
                                    


Разбира се, след като чух силният писък се запътих към втория етаж. На бързо изкачих стълбите и се озовах на коридора. Огледах се и първоначално не видях нищо нередно, но след втория оглед на пространството забелязах, че кучето ми седи пред вратата на гостната или вече стаята на Джъстин.

–Какво?–Промълвих тихичко и се запътих към кучето. Когато се приближих видях, че вратата е отворена. След още две крачки вече можех да видя какво се случва вътре. На леглото на Джъстин имаше момиче с вирнати крака, а Джъстин беше върху нея с гол задник.

За Бога.

Смехът ми веднага прокънтя из коридора и стаята, и Джъстин се обърна, когато ме видя застина. Това ме накара да избухна в по-силен смях. Той веднага се отдели от момичето, което гледаше с ужас мен и кучето ми. Опита на Джъстин да се изправи от леглото докато си вдига боксерките беше крайно неуспешен. Оплете се в завивките и тупна на земята. Боксерките му все още бяха на коленете и всичко се виждаше.

Наистина не можех да повярвам на това, което се случваше. Вече не можех да си поемам въздух от смях, една много весела сълза се изплъзна от лявото ми око. За Бога. Как е възможно. Джъстин, вече на крака и с вдигнати боксерки, ме гледаше със смесица от емоции. Всичките негативни.

–Лоре...–Каза той и може би искаше да ми се развика, но явно усети че ще е неуместно. Аз просто се завъртях на петата си и се свих, като сложих ръка на корема си. Смехът ми просто не можеше да спре.

Сцената се повтаряше в ума ми и смехът продължаваше, ли продължаваше. Не можех дори въздух да си поема.

След секунда чух как вратата се затвори. Не видях кой я затвори, но сигурно е бил Джъстин. С трудност нормализирах дишането си, защото сцената продължаваше да се върти в главата ми.

Въздъхнах и смехът ми устихна. Не напълно, но вече не плачех от смях. Погледнах към кучето си и то просто размаха опашка. Горкото животно. Колко ли ги е наблюдавало. Може би и то е било причината за силния писък. Тази мисъл ме накара да избухна в смях още веднъж. Погалих го по главата и то облиза ръката ми.

Време е да сляза долу. Кучето имаше нужда от храна, аз имах нужда от цигара, а Джъстин вече се нуждае от нова мацка, защото имам странното чувство че няма да довършат започнатото.

Като куче и коткаWhere stories live. Discover now