Едно Приятелство. Една Любов. Много Тайни.

ШЕСТА ГЛАВА "Господин Философ"

-  Спокойно, нищо не съм казал на Скот. Тайната ти е на добро място. -
Познавах този глас от вчерашната вечер. Обърнах се и тръгнах да му зашлевявам шамар, но той ми хвана ръката и не успях. Добре, че часът беше започнал и имаше само една двойка в стола и чичкото продавач, иначе щях да се изложа жестоко, отново.
- Спокойно малката! Аз ти правя услуга, опитвам се да станем приятели, ти налагаш насилие. Тц Тц Тц с физическа сила не се разрешават проблеми. - каза Мат, усмихвайки се.
- Виж нямам нищо против теб, но повече не си позволявай да ме наричаш ' малката' и  не намирам смисъл да се мислиш за голямата работа. Нямаш доказателство, че съм казала тези думи . Скот на братовчед си, за който никога не ми е говорил ли ще вярва или на най-добрата си приятелка, с която се познават повече от 9 години ?
- Виж Скай нали знаеш, че се пошегувах.. Това, което изпитваш си е за теб и вашите отношения са между Скот и теб, мен нищо не ме засяга.. А имам много по-важни неща, с които да се занимавам, отколкото с едни любовни дилеми на една тинейджърка, която познавам от по-малко и 24 часа. Така че бъди спокойна. Не приемай всичко толкова на сериозно, което се говори. Не позволявай на хората да виждат твоите слаби черти. Не бъди толкова лесно ранима, защото всеки втори ще те наранява.
Гледаше ме право в очите. Как можеше да види душевния ми свят толкова лесно, как можеше толкова лесно да ми казва какво да правя и да ми дава съвети. Но той не даваше съвети, той все едно виждаше моя вътрешен свят с черните си рентгенови очи. Една част от мен се дразнеше от този случай, другата все едно се привличаше. Все едно ми казваше трябва да се сприятелите, трябва да се сприятелите, другата казваше стой далеч, стой далеч. Той ме привличаше, казваше ми ' имам да те уча на нови, нечувани до сега от теб неща, ела за да ти отворя рая и ада едновременно' , а от друга страна ме отблъскваше с егото и самочувствието и вида си който от сто метра викаше ' Аз съм господин всезнайко'. Как можех да чувствам толкова  контрастни чувства към човек, който познавах от по-малко и 24 часа?
- Не давай съвети и не ми казвай какво да правя. Ти дори не ме познаваш..Мислиш се, че си господин  философ на тема ' Човешката душа'. Обаче забравяш, че всеки  човек има различна душа и чувства по-различен начин. Показва любовта си по различен начин... Може да сме създадени еднакви - всички имаме ръце, крака, еднакъв състав, но душата се създава с години. За това стига си се правил на умен и да ми изваждаш тука някакви универсални съвети. Това всеки го може.
- Именно за това искам да станем приятели, но явно ти не искаш да го разбереш и да видиш . Защото мислиш единствено за думите, които чух случайно миналата нощ. Отвори си очите. И не съди хора, които не познаваш. А камо ли пък тези, които познаваш от по-малко от 24 часа. - След като ги каза тези думи, тръгна към изхода от стола. А аз викнах -
- Както кажете господин Философ! -  може би не чу края, защото беше тръшнал вратата след себе. Как можеше някой да обича толкова да наставлява.. във всяко негово изречение имаше нотка на чувство за съвършенство и его, което стига до тавана.