Какво се е случило?
- Това което ще ти кажа е най- трудното нещо, което съм правил. Искам да го знаеш. За теб ще е по- добре да се разделим. - гласът му трепереше.
- Н...о, аз не искам. Наистина те харесвам. Не ми го причинявай.- една сълза се стече по лицето ми.
- За теб ще е по- добре.
- Кой решава това? Защо ми го причиняваш? Защо?- очите ми станаха червени и не можех да спра сълзите си.
Той се обърна и тръгна, но преди това видях сълза да се стича по бузата му. Ако и той е тъжен защо го прави? Защо ми разбива сърцето? Станало е нещо. Трябва да разбера какво и то бързо.
Извадих слънчевите си очила от чантата и ги сложих, с надеждата, че никой няма да забележи, че съм плакала. Станах от пеиката и тръгнах към къщи. По пътя звъннах на Нина. Рзказах и всичко. Не се бях чувала с нея от петък. Изчака ме да свърша с разказа и каза:
- Наистина е станало нещо. Спокоино. Всичко ще е наред. Ще разберем какво е станало и пак ще бъдете заедно.
- Не знам. Иска ми се да не беше ставало. Защо живота е толкова гаден?
- Имаш лош ден. Щом свърши всичко ще е наред. - искаше ми се да мога да повярвам, че е така.
- Добре. Чао. Обичам те.- казах аз.
- Чао. И аз те.
Затворих телефона. Бях пред вкъщи. Влязох, но никой не ме видя. Качих се в стаята си и пуснах музика. Имам нужда да си почина от всичйи тези чувства. Имам нужда да си почина от цялата тази болка. Единствена отеха намирах в музиката. Тя изпълва съзнанието ми и сякаш болката изчезва.
Слушах музика около един час. Излязох от стаята си и реших, че е време да отделя малко време на семейството си. Извиках ги и им предложих да си сложим банските и д апоплуваме в басеина. Те се съгласиха и след половин час вече бяхме в топлата вода. Аз се качих на раменете на брат ми, а мама на тати. Започнахме да се борим. Аз и симон победихме. После се състезавахме, но загубих от татко. И така докато се усетим беше време за обяд. Излязохме от басейна и решихме да обядваме в градината. Мама сложи покривката и отиде да извади пицата, която явно беше направила докато бях навън,а аз нарязах, увкосих и разбърках салатата. Изцедих лимонов сок и сложих мед. Занесох всичко до градината. Брат ми и баща ми вече ни чакаха. Седнахме на масата, хапвахме и си говорихме. Разказах им какво стана днес. Мама ме прегърна и каза:
- Това не го очаквах. Мислех, че те харесва.
- И аз мислех така, мамо, но явно и двете греши.
- Или има нещо, което е станало. Не го съди и разбери причината.
- Права си. Обичам те, мамо.
- И аз миличка.
Обяда продължи добре. Часа беше 2. Качих се в стаята си и започнах да уча. Решавах задачи по математика близо час. Уморих се и реших да си почина. Взех телефона си и разгледах фейсбука и инстеграма си. Подле продължих по биология. Написах си домашното по история и български. Часа вече беше 6. Имаше още един час докато тръгнем за ресторанта. Реших, че е време да се обличам. Повода беше специялен и реших да си сложа рокля, макар че не обичам да нося.Направих си кок, сложих си обеци и червило. Всички вече бяха долу и ме чакаха. Направихме си снимки. Мама беше в дълга черна рокля с дантела и черни токове. Симон и татко бяха в черни костюми. Татко беше наел лимозина. Качихме се в нея. Там имаше едно бутилка шампандко. Мама го гръмна и всички изпихме по една чаша за неино здраве. Стигнахме до ресторанта.
- Честит рожден ден. - запяха всички познати, роднини и приятели на мама.
Татко и беше направил парти изненада. Беше много хубаво. Цяла вечер танцувах с братовчедите си. Те са две гидини по- малки от мен. Момче и момиче близнаци. Братовчедка ми, Мария, е много красива, слаба и има добър стил за обличане. Братовчед ми, Ники, е мусколест и хубав. Обичам ги, но живеят много далеч и не се виждаме тлкова колкото ми се иска, но това прави моментите ни заедно перфектни и незабравими. За вечеря и четиримата си поръчахм пилешки филенца с корнфлекс и суши със сьомга, раци и скариди. Стояхме до 1 часа вечерта. Последните гости тъкмо си тръгнаха, а ние трябваше да вземем всички подаръци, както и останалат торта, междодругото тя беше много голяма и имаше снимки на рожденичката. След като вече натоварихме всичко в лимозината се качихме в нея и потеглихме към вкъщи. Не издържах и свлих токовете си. Не знам защо, но с платформи ми е стопъти по- удобно. Лимозината спря пред нас, а шофьора ни помогна да внесем всичко вкъщи. След това се качих в стаята си, свалих дрехите, махнах червилото и развалих кока си. Сложих пижамата си и не усетих кога заспах.Здравейте. Благодаря на вдички, които следят книгата ми. Надявам се новата глава да ви е харесала. Извинявам се за правописните грешки
BINABASA MO ANG
Нещо повече от приятели
RomanceКакво да правя сега? Този въпрос може да ви се струва странен, но много скоро ще разберете всичко. Та тъка казвам се Мелани и живея в Лондон. Имам навика да се влюбвам в неподходящи момчета, но нокога не съм била гадже с човек, който наистина харес...