Едно Приятелство. Една Любов. Много Тайни.

СЕДМА ГЛАВА " Асансьорът"

Докато още вървях към тях, Лив започна да ми маха. И когато пристигнах ми каза, че по биология не е изпитвала. Кипеше от радост. Не кипеше, ами направо се оливаше.
- Ако днес не е изпитвала, то следващия път ще ви го върне двойно. По биология няма да се измъкнеш. Няма да мине номера.- казах усмихвайки се.
- Важното е, че още един ден ще живеем. А дали ще мина другия път, не се знае. Затова живей сега и мисли оптимистично! - отговори и в този момент забелязах, че автобусът ни е пристигнал  и ние тръгнахме да се качваме. Седнахме по двойки - Аз и Лив, Скот и Мат. По време на пътя никой нищо не казваше. От време на време Лив се опитваше да отвори тема, но не се получи. Освен нея май никой друг не беше в настроение за какъвто и да е разговор.

. . .

Когато слезнахме на нашата спирка, аз се сбогувах с тях там, като целунах Лив, а на Скот и Мат махнах ръка, тъй като те бяха тръгнали вече.

- Оставяш ме сама. Какво ще правя с тези диваци цял път. Говорят само за футбол и компютърни игри. Блаххх.

- Не преувеличавай рибке, имаш да вървиш средно само  8 минути с тях. 
* Лив е зодия риби и мрази да бъде наричана по този начин*

- 8 минути са ми предостатъчни, за да полудея. Знаеш ли имах нещо да ти казвам, ама забравих. Ако се сетя ще ти звънна.

- Добре и учи, защото ще те скъсат. Не мисли само за щуротии и начини да организираш партита! - провикнах се, докато тя беше започнала да тича, за да настигне момчетата.

- Всичко свързано с учене, като цяло не  влияе добре върху психичното ми здраве, затова трябва да си помисля първо! - и ми прати въздушна целувка, след което се обърна с гръб към мен, настигна момчетата и потупи рамото на Скот, който пък се обърна, за да види кой е.

Аз вече вървях към къщата ни, като днес реших, че ще е по-добре да вървя сама. Стигаше толкова напрежение за днес. Реших, че по пътя може Мат да изпусне нещо от устата си, затова избягвах да говоря с него. Когато се прибрах вкъщи си приготвих храна и  пуснах телевизора. Гледах около половин час една програма, след което се отправих към стаята си. Тъкмо когато започнах да се преобличам, телефонът ми звънна. Бях на сто процента сигурна, че беше Лив. И да тя беше.
- Трябва да ми донесеш пресата, ако няма да я ползваш.
- Какво е станало с твоята? - попитах
- Тази сутрин тръгнах да се изправям с нея, обаче не стана, защото копчето за включване и заключване се развали. Или не знам май я изгорих. Защото по принцип от месец ми прави едни номера - изключва се само, без нищо аз да съм направила и последния път, когато се изключи повече не се включи.
- А защо не можеш да си довлечеш г*за до тук и да си го вземеш сама.
- Защото ме мързиии.. хайде де Скай това ще бъде последното нещо, което искам от теб, наистина
- И последният път така ми каза, когато пак аз дойдох до вас, за да ти донеса чантата ми с гримове, защото ти си го беше забравила у баба си.
- Този път е за последно, плийссс
- Добре идвам до 10 минути.
- Добре, много те обичам нали знаеш. -  каза и затвори.