6

68 10 2
                                    

- Съжалявам за това, скъпа. - рече той. Ръцете му допълзяха до ножниците на гърба. Изтегли две дълги мачетета. - Затвори очи, докато приключа с тези.

Теса се взираше изумено в него. Фактът, че омразата ѝ се стаи докато го наблюдаваше, ѝ подсказа да му се довери. Той се усмихна. Първата реакция, от отегченото му изражение.

- Убийте го! - изръмжа Белязания. Всички станаха, нахвърляйки му се.

Теса издиша шумно. Сърцето ѝ блъскаше бясно в гърдите. Това, което се случваше пред очите ѝ беше невероятно, в пълния смисъл на думата. Каквото и да е гледала или чела, филми или книги, нямаха нищо общо с тази битка.

Ловецът танцуваше около тях, въпреки че враговете му бяха силни и притежаваха нещо, което той нямаше. Размахаше мачететата си умело, докато те търсеха пролука в защитата му. Обикаляха го в кръг, всеки от тях с поглед изпълнен с омраза. Ловецът обаче или не ги мразеше или прикриваше емоциите си прекалено добре. Ето, това също бе нетипично. Защо?

В този момент Яв и Белязания се нахвърлиха едновременно. Докато Яв замахаше с юмрук, ужасният белязан в лицето мъж спокойно позволи на мачететата да минат през него. Теса отвори уста да изпищи, само за да се стъписа в следващия момент, като осъзна, че остриетата буквално минаха през него... А той стоеше на крака. Невредим. Сякаш тялото на пронизания с мачете се бе втечнило. Виждаха се вълничките, преди сякаш да възстанови напълно тялото... или водата?

Поредното нещо, което не шашна Ловеца, както нея. Самия той, като че ли проверяваше способностите им.

Яв с яростна бързина атакува в гръб мъжът, който бе на страната на Теса. Замахайки, той умишлено обърка Ловеца да се обърне към него в отбранителна позиция. Само и единствено за да го разконцентрира, да го прецака. Тогава се нахвърлиха и другите трима. Онези, които не могат да умрат.

Теса ги наблюдаваше как се бият, как си разменят юмруци, отблясъците на мачететата. И тогава си спомни. Тя трябваше да бяга. Трябваше да се измъкне, докато бяха разсеяни. Докато още има шанс.

Изправи се на краката си, като залитна леко. Прасците още я боляха зверски от ритника на русокосия, когото наръга. Внимателно, колкото може по-тихо започна да се изнизва към задната врата.

Въпреки всичко не отделяше очи от битката разиграваща се пред нея. За мили секунда Яв изчезна, след което отново се появи, право пред Ловеца, като юмрукът му успешно се стовари в челюстта му. Ловеца залитна и останалите четирима се възползваха от пролуките в защитата му. Ритници и юмруци с неестествена сила се спуснаха към клетия мъж.

Живите бедствияWhere stories live. Discover now