Бях в 3ти клас. Както всяко дете и аз харесвах някого - едно момче от класа ми. С него обаче нямахме никакви допирни точки. Не си спомням да сме си говорили доста или да съм имала намерението да споделя с него, че го харесвам. Просто го харесвах и толкова.
Един ден една от приятелките ми каза, че с него са говорили. Той й казал, че ме харесва, а тя от своя страна казала, че и аз го харесвам. Аз естествено НЕ повярвах. Реших да му пиша. Казаното от приятелката ми се оказа вярно и естествено ние решихме, че веднага трябва да станем гаджета.На другия ден обаче целият клас знаеше. Двамата с него бяхме много срамежливи и заради бъзиците, въобще не си говорехме. След училище си пишехме. Помня, че той ми казваше, че съм красива (тъй като аз нямам особено голяма самочувствие, а тогава още по-малко) и с това ме караше да се чувствам още по-нервна и срамежлива, така че ... му пишех все по-рядко и по-рядко (за което сега доста съжалявам).
Скоро спряхме да си пишем, а той казваше на приятелите си, че е скъсал с мен (което не беше вярно). Мен все още продължаваха да ме бъзикат, но него НЕ. Мразех това, но не можех да направя нищо.
С времето той продължи напред, но аз ... колкото повече растях, толкова по-силни и истински чувства изпитвах към него.