Месец по-късно:
Мина месец и нищо интересно не се случи.През този месец постоянно бях на пързалката и се опражнявах за националното с моя партньор който е един мой много добър приятел.Остава само ден до състезанието и съм много напрегната.
На следващия ден:
Станах рано тъй като трябваше да отида рано за да се оправя и да изрепетираме танца.Направих си закуска изядох я и си взех сака.Като слизах видях Наш на дивана:
-Добро утро-поздравих го.
-И на теб.Хей искаш ли да те закарам?-попита ме той.
-Не няма нужда.Нали ще дойдеш.
-Разбира се ще взема момчета,Хейс и Скайлин.-
Аз само кимнах и излезнах.Качих се на мотора си и тръгнах.
Два часа по-късно:
Е дойде и нашият ред
(Това е танца но непаднах)след танца момчетата седяха с отворени усти а Скай неспираше да пляска и да казва,че аз съм и кака😂😂😂.Докато се обръщах чух как някой ме вика и видях:
-Лююк?!?!-сълзи се спускаха по бузите.Карах със всички сили и когато го стигнах го прегърнах.Седяхме така докато някой не се изкашля:
-Ами ние-обърнах се и видях Майки,Аш и Кал.Отидох и ги прегърнах в прегръдката се включи и Люк.Забравих да кажа,че преди живях в Сидни и момчетата от 5SOS ми бяха Н.Д.П. Много ми липсваха не се бяхме виждали от 3год.
-Толкова много ми липсвахте.
-И ти на нас.-тогава се отпуснахме от прегръдката и ми изтриха сълзите.
-Не плачи вече ще сме тук при теб както преди-тогава аз се усмихнах още повече.
20мин по-късно:
Сега казваха резултатите и ние бяхме на...
