Chapter 1.

311 25 1
                                    

"Не мисля, че трябва да продължаваме. "

"Не се чувствам щастлив."

"Съжалявам"

Само тези думи се повтаряха в съзнанието ми. Виктор Уест ме заряза след пет годишна връзка. Бях повече от влюбена в този мъж. Обичах го... докато просто не изчезна.

Болеше ме. Много. Мислех, че той ще е момчето за мен. Вече си представях как имаме щастлив, щастлив брак с две деца. Как всяка сутрин щеше да ги води на училище, как щяхме да им казваме, че ги обичаме по няколко стотин пъти на ден и те щяха да се отегчават, но на нас нямаше да ни пука, защото те щяха да бъдат нашия живот.

Не знам защо изобщо си мислех, че е различен и можем да сме заедно. Той дори нямаше приятели! Даже в училище! Точно двама имаше от цялото училище и трима от работата си.

Знам, че той ходеше на гонки с коли късно вечер. Мислеше си, че не знам... сигурно там е имал някакви отрепки "приятели". Сто процента всичките на някви идиоти, които се дрогират. Ами ако и той се е дрогирал!

Имала съм връзка с наркоман!

Не знам как имаше смелост и да ми каже, че не иска да е с мен само няколко часа след като правихме секс в апартамента ни. Е... вече неговия тъй като сам попълни документите за апартамента. За моят подпис нямаше място в края на листа. Вероятно нарочно го е направил. Още от началото е планирал да си играе с мен и накрая да ме изрита от живота си като мръсно куче.

Има едно единствено хубаво нещо излязло от цялата шибана бъркотия - дадох си сметка, че този човек не ме заслужава. Разбрах, че Виктор е все още момче, което има много време, докато се превърне в истински мъж.

Излязох от магазина и веднага отидох в тоалетна. Там отново беше пълно и трябваше да се бутам, за да стигна до мивката.

- Я по - леко! - някаква лелка с високо вдигната коса и много тежък грим ми извика след като я блъснах с рамото си.

Гледах я няколко секунди. Накрая просто си казах, че денят няма как да стане по - шибан и просто си вдигнах средния пръст. Не ми пукаше, че сигурно още двайсет жени ме гледаха. Бях с разбито сърце. Преди десет минути мъжът, когото обичах, ме заряза и си обърна гърба без да дава и пет пари за мен.

След като си изплакнах лицето със студена вода, не че имаше топла вода, се взирах в огледалото. Изглеждах ужасно. Забравих че имам грим и бузите ми бяха черни. С наведена глава минавах покрай хората и когато излязох се блъснах в малко момиченце

Everything About You Where stories live. Discover now