Something in your eyes

1. Неочакваното

Тя... О, тя беше прекрасна, очите и, усмивката, всичко. Гледаш я, толкова несъвършена и в същото време толкова съвършена... Видиш лицето и и си мислиш "Обикновено момиче", но щом я опознаеш- смеха, тръпчинката на лявата и страна, плътните и червени устни, красивата лешникова коса, вежди като лястовиче крило, толкова плътни и красиви, малкото и носле което винаги почесваше, щом види някого, от когото я е срам и прекрасните и големи тъмни, зелени очи. Повярвайте ако погледнете в тях наистина ще се изгубите, но имаше нещо мрачно в нея, нещо неприкосновено, красиво, което те изпълваше с чернота, нещо, до което никой не смееше да се докосне.
Винаги ставаше по едно и също време сутрин- 8 часа. Мислеше, че имаме малко време на Земята и трябва да го изживеем докрай, да усетим всичко и естествено затова ни бе нужно повече време. След като стане, винаги като по часовник се обличаше, миеше си зъбите и косата. Пръсваше два пъти от прекрасния си сладък парфюм, който баща и и бе подарил за 16 и рожден ден, така че щом мине покрай някого винаги се обръщаше след нея. Винаги щом имаше възможност слагаше черното си кожено яке. Беше с пусната коса, дълга с два пръста повече от дължината на раменете. Като по традиция всеки ден се заплиташе щом си закопчаеше якето , но въпреки това не изглеждаше изтощена,а напротив, тя беше винаги свежа като притежателката си. След като излизаше от стаята си, тя слизаше до кухнята и си правеше сандвич, но никога не пропускаше да пусне радиото толкова силно, че госпожа Смит, съседката, да се появи на прозореца и да я погледне с недоумение. Щом свършваше, изключваше радиото и отиваше да събуди брат си, който винаги се завиваше през глава, за да не слуша "глупавия избор на песни", но за жалост беше принуден, поради факта, че Скарлет знаеше той какво направи миналото лято с Беки от 9 клас на партито на Сидни Хамилтън, а той не искаше никой да знае, особено майка му, а тя, о да Скарлет беше способна да каже на майка си за аферата на Уес и Беки. Той беше 1 година по-малък от нея, имаше катранено черна коса, сиво- сини очи, изваяни скули, стегнато, добре-сложено тяло, но в очите му нямаше тая тръпка, която присъстваше в погледа на сестра му. Скарлет нямаше търпение 11 клас да приключи, намираше училището за досада, освен когато не е в часовете на господин Брайън Уилсън, учителя по литература, който макар да бе по- голям от нея само с 5 години тя намираше за неустоим, заради неговата неприкрита личност, никога не бе допускала до себе си никого и умееше да прикрива тайните си, по тази причина никой не знаеше за тайната и симпатия към него.
Винаги си представяше какво би се случило, ако някой разбере и затова подозираше всеки в това,
Днес на 28 Ноември 2003 година тя, Скарлет Дейвис, се престраши да каже на най- добрата си приятелка- Сидни за чувствата си към учителя. Със Сидни бяха приятелки от сравнително дълго време, тя бе руса, с порцеланово бяла кожа дълги гъсти мигли и черни очи, беше мечтата на всяко момче, естествено тялото и бе още по изваяно и от статуята на Афродита, но да можеше личността и, мислите и да бъдат все така красиви като нея. Двете със Скарлет никога не са били близки достатъчно, че да споделят чувствата си, Скарлет знаеше, че Сидни е плямпало, но в един момент на слабост и призна, това бе нетипично за нея, винаги имаше вид на силно момиче, но пред Сидни беше безсилна.
- Не мога да повярвам, Хах, падаш си по Брай! - тя продължи да се смее и погледна към Скарлет презрително, много добре знаеше, че въпреки популярността си, Скарлет беше по- красивата, по-привлекателна, но Скарлет не осъзнаваше, че Сидни винаги се е присмивала на всичко нейно, винаги е била лицемерна и злобна спрямо нея. Скарлет бе силно момиче никога не допускаше някой да и се присмива, затова попита Сидни:
- Брай?! Има ли нещо, което да искаш да ми кажеш?!- всички знаеха, че Сидни бе кучката на училището, с която всички спят.
- Едва ли искаш да знаеш, но ние с него обсъждахме едно мое есе на темата за лудостта в "Хамлет"...
Скарлет я прекъсна:
-Имаш впредвид есето, което аз написах, защото нямаше време, заради уикенда прекаран с Джейсън от 12 клас в хижата на върха?!- Сидни я погледна гузно и потвърди.
-Виж, Скарлет не исках да те наранявам по този начин, честно казано подозирах за това, но моя е вината, че въпреки подозренията ми, преспах с него.- Скарлет чу тази дума и в главата и излезе образа на всичко това, за миг спря да диша, погледна към земята, виждаше се как една сълза се спусна по прекрасните и, изваяни като на богиня скули, тя се опомни, стисна устните си с усмивка, избърса сълзата си погледна Сидни право в черните и, безчувствени очи, Засмя се и я удари със цялата си ярост, която се бе събрала в тялото и. В този момент Сидни застина, разплака се и отиде при директора. Скарлет бе отишла в тоалетните и гледаше в огледалото как сълзите и се стичат напразно, тя осъзнаваше, че няма шанс с него, но беше влюбена, нищо друго нямаше значение за нея. Изведнъж чу на високоговорителите как я викат в директорския кабинет. Влезе сякаш нищо не се е случило, с червени очи и подпухнали страни, седна до Сидни и директора и съобщи:
-Скарлет, никога не съм очаквал подобно нещо от теб, но това е без значение, постъпката ти ще бъде взета под вниманието на съвета, а засега ще трябва да полагаш доброволен труд. Имаш избор, можеш да отидеш в старческия дом или да почистваш рафтовете в библиотеката.- Тя избра старческия дом поради факта, че щеше доста често да вижда Сидни в библиотеката, където тя обикновено сваля големите момчета. Сидни се усмихваше самодоволно, дръзките и очи изпъкваха и злобната и усмивка придобиваше непознато значение за Скарлет. Щом се подписа за полагане на дейността, Скарлет скъса една верижка от врата си, на която пишеше "S&S" хвърли я в лицето на Сидни и излезе от кабинета, тряскайки вратата след себе си.

"Няма случайно приятелство!"- О.Хенри, Сърцето на Запада