Групари

☩глупак☩

"Защо?" крещеше наум Ривън, докато караше мотора си към къщи. "Защо трябваше да се появи онзи тип?"

Нищо особено не се бе случило в тази сряда сутрин, всъщност. Китаристът на университетската група 'Flatmouth' бе отишъл да свири след часовете, както обикновено, и се чувстваше освежен. Даже се справяха по-добре отпреди.. Ейб пееше без нито едно отклонение от тоналността, Трей изпълни блестящо барабанено соло, бас тоновете на Кит звучаха гъсто и красиво, а самият Ривън (на когото викаха Рив) изпълни с чувство своите акорди. Да, определено имаха напредък. 

Четиримата млади мъже бяха формирали групата си преди половин година и се крепяха на работата на Кит (разносвач на пица) и стипендиите, които Трей и Ейб получаваха заради високия си успех. Самият Рив не можеше да се похвали с много, освен с тринадесетте си години опит с китарата и наклонността да блее в час и да си драска с графитен молив в бележника. Вече почти не говореше с родителите си, а голямата му сестра живееше с гаджето си и не се интересуваше кой знае колко.

Ривън беше гей и почти никаква подкрепа не бе получил от семейството си, когато им каза (беше петнадесетгодишен и излишно наперен момък). Държаха се.. Снизходително и нелюбезно, понякога даже насилствено. Затова, още на седемнадесет, той напусна къщата на майка си и заживя при тогавашната си най-добра приятелка, Емили, но скоро се премести в малък и забутан апартамент в Илиной. Започна да учи в университета по икономика и не му харесваше, докато не откри Трей и Ейб.

Сега, на двадесет години и истински възмъжал, той все още се чувстваше някак недоразвит в сравнение с познатите и близките си... Сякаш нищо не постигаше.

Ривън не бе харесвал истински абсолютно никого. До тази сряда сутрин, когато с момчетата от групата излизаха от мазето на портиера, където се упражняваха срещу шест долара на час.

"Братлета, аз ще тръгвам" рече Кит и се изниза през задния вход, може би за да пуши, може би за да се види с приятелката си. Скоро и Ейб се изнесе, оставяйки Ривън и Трей сами. 

"Днес бяхме продуктивни, а?" усмихна се Трей, гледайки китариста отвисоко. Беше му направо като бащинска фигура. Ривън тъкмо отвори уста..

"Да, бяхте" избоботи нечий сипкав и басов глас в края на коридора. Двамата мъже се обърнаха и видяха грамадна фигура с цигара в уста да крачи мрачно и със самочувствие към тях. 

Беше облечен в окъсана бежова тениска на Ramones, кожено яке с милиони ципове и значки, тесни дънки и кубинки. Косата му бе наполовина обръсната, мръснозелена и лъскава и обгръщаше лицето му като завеса. Димяща цигара висеше от устата му. Сигурно бе висок над два метра..

"Слушал си ни?" запита Ривън предпазливо. Великанът го изгледа снизходително и кимна.

"Абе, както си пушех на спокойствие, пак ми надухте тоя хеви метъл джангър... Не знам кво правите и струвате, ама се случва за трети път тая седмица." изръмжа той.

"Я си гледай работата бе, пънкар, нищо не разбираш" сряза го Трей строго. Китаристът го загледа учудено.. Този пънк почитател беше и мускулест. Барабанистът беше бая дързък.

"Ще си я гледам, като си намерите някой по-забутан кът с изолация" нагло се подсмихна непознатият и изгаси цигарата в якето на Ривън. Дребният мъж извика тихичко и погледна ядно нападателя.. Очите му. Боже мой. Бяха прекалено сини, за да може да ги понесе. Сини и гадни и небесни и злобни.. "Ох, мамка му стара" изруга Ривън наум. Тези очи контрастираха със скулестото и мургаво лице на пънкаря.

"Тъпанар" изсъска той, за да не види великанския побойник колко омагьосън бе Ривън от очите му. Оня ги поогледа, смръщи гъсти вежди, хвърли фаса си на пода и излезе навън.

И така, нашият китарист си караше мотора и се хокаше, че така лесно бе запаметил гаднярската, красива и отватително пропорционална физиономия на пънкаря.

"Край.. Не се удържах, теле съм, мамка му стара..."