Chapter 3.

231 26 7
                                    


— Ъ....

— Ъ....

От 5 минути с Хари седим на маса за двама в ресторант до мола и никой не знае какво да каже.

Е... аз знам защо мълча - преди минути Хари свали черното си кожено яке, за което в началото съжалявах, но след това се разкриха дългите му яки ръце, покрити с татуси и после не можех да спра да ги гледам. Имаше роза, русалка и още много други разновидности. Дали имаше и да други места татуси? На краката? Корема?

Задача 1. - Разбери дали Хари има други татуси.

Бях безмълвна.

Вчера беше облечен с риза с дълъг ръкав и същите дънки и не можех да разбера дали има да други татуси по мускулестото си тяло.

— Такова... Как беше денят ти? - Хари се полуля на стола.

— Денят още не е минал.

Защо се заяждах?

— Извинявай. Пълна кучка съм. - потърках очите си.

— Харесва ми, спокойно. - намигна и хвана ръцете си.

— Флиртуваш ли с мен?

— Флиртувам само с интересни момичета. - намигна ми.

Поръчахме си пица, една и съща, с вода.

— Днес не си ли на работа? - попитай го с усмивка и се облегнах на масата.

— Днес не. Имам заместник. - вдигна вежда и също се облегна на масата като лицата ни бяха близо - не достатъчно близо, за да целуна устните му.

— Искам да те опозная. - осъзнах какво казах и се изчервих. Зелените му очи ме караха да си губя ума. - Извинявай.

— За това дойдох, Амалия. - усмихна се и мога да се закълна, че нарочно се приближи към мен. Аз се отдръпнах. - Харесваш ми.

— И ти ми харесваш. - нарочно се направих, че не ми пука.

— Вчера като дойде при нас на масата не беше в добро настроение, май. - вдигна вежда, но наистина изглеждаше заинтересован. - Какво се е случило?

— Приятелят ми ме зараза.

— Явно е много глупав. - каза усмихнато.

Сервитьорът дойде и ни остави чашите, наля ни водата. После остави салфетки и приборите.

— Как се казва той?

— Виктор Уест. Едва ли го познаваш. Няма приятели. - усмихнах се. - Добре, че де разделихме, за да разбера, че той не е за мен.

Everything About You Where stories live. Discover now