Pretty When You Cry

Chapter 8

''We were born to be free''

Настаних се удобно на мястото до това на шофьора и закопчах колана си. Съзнанието ми беше съсредоточено върху това да мисля за всичко друго, но не и за катастрофата. Не и за смъртта на сестра ми. Но противно на очакванията ми, че ще успея да се изолирам дори и за кратко от болката, тя се завърна със сила, равнозначна на сблъсъка на острие с кожата ти. Всичко беше толкова шибано.

Понякога си представям какво щеше да бъде ако аз бях на нейно място. Дали на хората щеше да им пука за това, че вече ме няма? Дали бях допринесла с нещо за тях? Отговорите на тези въпроси се свеждаха само до една частица - ''не''. На никого нямаше да му пука за това, че аз бях заела мястото на сестра ми. Щяха, естествено, първите няколко дни да ме оплакват, но след това щях да заляза също като слънцето. Дали щяха да лепят върху лицата си маски на скръб и печал, а след това да ме забравят както някое захвърлено на улицата пале? О, определено да. Щях да бъда забравена.

- Защо се умълча? Какво стана? Да не би да ти потънаха гемиите? - засмя се Франко, докосвайки брадичката ми с палец.

- Нищо, просто се опитвам да измисля начин как да те накарам да правим секс в колата - отвърнах, усмихвайки се насреща му.

Той караше с умерено темпо. Явно не беше почитател на високите скорости и адреналинът. Жалко за него, ще трябва да смени ритъмът на скучното си ежедневие.

Извадих телефона от джоба на дънките си и мигновено започнах да пиша съобщение, чийто получател щеше да бъде Кари. Питах я дали майка ми е звъняла у тях, за да пита за мен, а тя ми отвърна с положителен отговор. Мамка му. Бях загазила. Проклех си късмета наум и прибрах обратно телефона на мястото му.

- Не, сериозно, кажи ми какво ти стана изведнъж. Изглеждаш като нещо средно между ядосана и тъжна, а това не ти приляга особено. Отива ти да се усмихваш и да бъдеш зла по някак сладък начин. Хайде, сподели с мен - продължи да настоява той.

- Добре, Шерлок, разкри ме. Бясна съм. Искаш причината? Добре, слушай, нашите ще ме линчуват за дето не съм прибрала шибания си задник вкъщи, но това е най-малкият ми проблем. Преди това ще ме изпържат с проклети въпроси в стил Хорейшио от ''Местопрестъплението'' за това защо, по дяволите, съм ги излъгала, че ще спя в Кари. А и съм тъжна, както вече забеляза, заради шибаната ми мъртва сестра! Стана ли ти ясно сега, а? - виках. Опитвах да се държа на ниво, но просто не успях да се сдържа. Изкарвах си го на кучи сина, който се водеше мой психотерапевт, но само за пред останалите.