I'm mistake

Миналото

Аз съм Лара на 17 години. Живея в апартамента на родителите ми, защото те починаха преди цели 7 години. Останах сама и няма с кой да дружа, да се смея, да говоря... Аз съм винаги сама, всички ме мразят, изолират тъпчат, обиждат и бият.

       ~ Ретроспекция ~

Родих се, ходех, виждах всичко. Бях най-щастливото дете от семейството ми! Майка ми винаги се е грижела за мен, купувала е много неща както и бсша ми но не чак толкова. Така минаха 5 години, имахме малко пари и нямаше как да продължим. Издържахме някак и решихме да се преместим защото ни спряха тока, интернета и всичко останало. Преместихме се и стана същото... Нямаше къде да отидем. Бяхме глдни, аз крадях от магазините. Баща ми ме учеше какд а се бия, какд с крада, как да лъжа... Само лоши неща, но по-лошото е че ги правех и не знаех какво ше стане защото бях малка... Но майка ми след 1 година се разболя от рак и умря... Беше гаден момент за мен защото много ми липсваше и много плаках за нея. Баша ми к аз останахме без дом, без пари, без храна... Нямахме нищо, той ми каза че ще отиде да потърси помощ но така и не се върна. Останах сама и разбрах по вестника че мъж се е самоубил... Тогава видях лицето и се оказа баща ми... Тогава съвсем останах на пътя, гладна, жадна, мръсна, без пари, без нищо... И се научих да се соравям сама. Минаха 3 години и аз крадях от магазините, исках пари от хората и всичко това беше лошо и аз го знаех но нямаше път назад. Продължих напред... Нвмах друг избор.

~ Край на ретроспекцията ~

Сега живея в един изоставен апартамент без никой да знае ползвам всичко от което имам нужда, но продължавам да крада от магазините, полицията ме търси и моля за пари от хората.