Chapter 2. Какво направих

105 18 0
                                    

Грейс ме поведе по един коридор. Имаше много стъкла и беше малко трудно за ходене, но ние трябваше да бягаме. Трябваше да се измъкнем по най-бързия начин. Бях се заплеснала в мислите си, дори не усетих кога излезнахме от сградата.

- Сега ще ми кажеш ли какво е станало снощи? - попитах Грейс.

- Виж Кендал, нали помниш онези две момчета, които ни предложиха да шмъркаме?

- Да. И..?

- Ами те се опитаха да ни изнасилят..

- Чакай. КАКВО ?¿ - спрях се и я погледнах странно. Тогава корема ми се сви като лист намачкана хартия.

- Да. Каквото чу.. Сигурно не помниш нищо, но аз помня какво стана.. Трябва да се обадим на полицията!

- Не, могат да кажат, че сме шмъркали с тях и то наскоро. Ако наще разберът... Но чакай.. разкажи ми какво е станало. Нищо не си спомням.

- Бяхме се уговорили да излезнем с тях и да отидем в някое заведение, но Кристчън ни заведе с колата си тук в тази изоставена болница. В колата ни дадоха трева, за това сме дошли с тях вътре.

Мислех си какво ще правим сега? Ами ако не ни оставят намира..?

- Спомням си как почнаха да ни прегръщат и да ни разсъбличат.. Ние се съпротивлявахме и им се дърпахме. И те решиха да ни пребият. Помня как ни разделиха, за да не си помагаме. Не знам какво се е случило с теб, но мен Кристчън ме преби ужасно.. За това сме в този вид..

- Грейс, какво ще правим сега.. ?? - попитах оплашено.

- Не знам, но дай по-бързо да се пребираме и да се изкъпем.

- Добре, хайде..

                                         ***
Надявам се да ви харесва историята ми ^^ моля гласувайте за нея, също така бих желала да чуя мненията ви в коментарите ♡

ГрешнаDove le storie prendono vita. Scoprilo ora