От момиче до момиче.

КЛЕЪР Първа глава

КЛЕЪР
ПЪРВА ГЛАВА

Страст, любов, приятелство, омраза... се относителни неща. Всъщност, всичко на този свят е относително. Нищо не е изцяло бяло или изцяло черно. Защото светът не се състои само от тези два цвята, нали?
-Чакат те!- провиква се мама от долу и спира мислите ми.
Е от тук започва историята ми. История за мен и мойте три най- добри приятелки. А какво всъщност представлява приятелството...? Да си разделите сандвич на полувина, или да си споделяте тайни или говорите за момчета?
Вдигам ципа на жилетката си, после се оглеждам за последно в огледалото, грабвам чантата и тичам на долу по стълбите. Точно 7 стъпала. Като малка се научих да броя, благодарение на тези стъпала. Минавам през всекидневната и влизам в кухнята. Томи се е настанил на един от столовете до плота. В ръката си държи сандвич, намазан обилно с шоколад. Пред него седи голям, отворен буркан Нутела. Без да отделя поглед от мен, бавно доближава филията си до устата и отхапва.
-Добро утро- казва с наполовина пълна уста. После преглъща хапката и вади широка усмивка.
-Какво си намислил малкият?- Присвивам очи. Разрошвам му косата и сядам на стола до него.
-Не мога ли да зарадвам скъпата си сестричка?-И отхапва още една хапка. Разсмивам се невярващо и го щипвам по хълбока, а той започва изтерично да се смее. Знам, знам. Изглеждаме едно задружно семейство, но кажете ми, когато ваш приятел ви дойде на гости, родителите ви не се ли правят на ангелчета. И всички ти казват: "Леле, имаш яки родители, брат" (БРАТ, че сега е на мода), а ти си мислиш: "Почакай само да поживееш с тях"... Е, всички  сме така.
-Здравей слънце!- влиза мама в стаята.
Въииииии и до днес не разбирам как някой хора успяват да бъдат толкова усмихнати рано сутрин.
-Е как се чувстваш?... Първи ден.- Пита тате весело и ме целува по бузата.
Излиза, че аз съм единствената в това семейство, която изглежда, една чаша къфе не е достатъчна да ме събуди!
- Притеснена ли си?- продължава той.
-Разбира се, че не. И тази година ще е както всяка останала.
-Така си е!- намесва се мама.- И отпива глътка кафе от чашата на плота.
Облечена е с черна пола до коленете, ленена, цикламена риза с къс ръкав, черно сако и отново цикламена чанта и черни обувки в тон. Косата й е захваната в красив кок с множество фиби. Обръща се към татко и затяга вратовръзката на ризата му. След което доближават устни в целувка.
Мама е мениджър по финансите, а татко е брокер. Но се обичат... за разлика от повечето хора. Брака е сложно нещо.
-Хайде вече те чакат.- Обръща глава към мен, мама.
Слагам чантата, грабвам една филийка от чинията и тръгвам на бегом на вън.
Пред входа ме чака познатия червен Форд.
- Качвай се!- открехва прозореца на колата си Бруг. Натъпквам сандвича си в остата, с цел да не правя трохи и най- вече, да избегна постоянното хленчене на Кристина колко калории има в тези 100 гр. намазани върху филииката ми хляб, шоколад.
Отварям задната врата, при което ме лъхва аромата на парфюма на Бруг, Шанел 5.
- Здравейте момичета!- казвам аз и започваме да крещим всички заедно в хор.
Готова ли си да завладеем цялото училище и тази година? - обръща се от предната седалка Кристина и ми подава хартиената чаша от СтарБъгс.- Със сметана и лешници.- казва тя и кима към къфето.
- И питаш!- казвам аз и отново избухваме в смях.
- Така те искам момиче!- Обажда се Бруг и слага слънчевите си учила Долче & Габана и настъпва гъста.
- И да не би да те видях да ядеш Нутела?- мръщи ми се Кристина- За бога Клеър...!
- Знам, знам!-... и неизбежното се случи.
- Остави я да яде каквото иска!- сменя песента по радиото Бруг, като се спира на пърче на litl Mix "Shout to my Ex" и осилва с две степени. До миналата година майката на Кристина беше тази, която ни караше на път за училище. Сега Бруг първа изкара книшка, а техните като подарък й купиха тази кола.И така тя се превърна в нашия превоз.
Две преки по- на долу, вече паркираме в паркинга на училището.
- Ами Сю? А Сами?- питам аз.
- Те казаха, че ще се видим тук по причини, който не разбрах.- спира колата Бруг до сив опел. Това е мястото на старшите, както го наричаме всички. Най- близо е до входа и е под земята. Тук има едва 17 парко места със свободен достап за ученици. Останалите са предвидени за учителите. В противен случай можеш да паркираш някъде от горе на открито и да трябва да вървиш цели 385 метра до главния вход.
- Или не си обърнала внимание.- казвам.
- Ох, има ли значение какви са причините. Разбрахме се да се видим тук и точка.
- Тя отваря багажника и си взима раницата с учебниците, а после подава и тази на Кристина.
- Здрасти!- кима към нас Бен и забързва крачка към приятелите си.
- Здравей!- казва замаяно тя, като се опитва да звучи максимално лежерно и затваря капака на колата.
Бен е със светла кожа, тъмна коса и кафеникави очи. Има походката на модел и е трудно човек да не се влюби в него. Даже в осми клас, аз също му бях хвърлила по едно око, но след като видях Бруг как го гледа, осъзнах че аз не чувствам същото, което и тя към него. Така че, в края на краищата й го отстъпих с примирие. Не бих искала да се състезавам, особено с някой като нея
Седим още няколко секунди в очакване, докато те не изчезват от погледите ни.
-Хайде!- разтърсва глава Бруг и тръгва към входа.
- А, Бруг...- казвам.
- Да?- спира тя.
- Не забравяш ли нещо?
Тя поглежда в дамската си чанта за секунда.
- Не мисля.
- Колата.- казвам с спокоен тон и се усмихвам.
- О, разбира се. Нали си ме знаете...- засмива се Бруг и се връща два метра по- на зад, да я заключи.
Едно време Бруг най- често си губеше химикалката, а сега колата. Това е цикълът на живота...
- Хайде де, какво чакате.- поглежда ни отново тя, щом се връща и забързва ход.
- Теб на пример.- провиква се след нея Кристина.
- Да, съжалявам. Не знам какво ми става. Днес съм малко разсеяна.
- Малко ли?!- помрънквам под нос.
- Добре де, много. Просто се вълнувам.
-Не, просто забрави ума и дума, когато този красавец мина покрай теб.- присъединява се Сюзън.
- Здравей и на теб, Сюзън.- завърта очи Бруг.
- Какво стана с "Не, на момчетата!"- пита Сюзън и слага един ментос в устата си.- Ти каза, че любовта е ужасна и безмислена. Че била напразно губене на време и прочие. Помниш ли?
- Да,... но едно е да си падаш по някого, съвсем друго е да си влюбена. А и той си има гадже.
- Но ти си влюбена в Бен.
- Не е...
- Ол, не може да бъде!- появява се Сами зад гърбовете ни. Облечен е с сини дънки и сив суичер  с бял надпис "Не довършвам нищо" Като го погледне човек би си помислил, че е сладък. Даже има белег на сърце на лявата буза. Честна дума. И ако си смени стила и спре да носи тези ризи с глупави надписи би станал голям чаровник.
- Това тук драскотина ли е.-А скоростите как са?
- Ужасно е да се закъснява още първия ден!- прекъсвам го аз.
Влизаме най- после в училище. Всичко си е същото, като изключим хората. Сега сме във възрастта, в която разтем с дни. И три месеца са си много.
- Кристина, не можеш да спираш по средата на коридора!- казва Сюзън и проследява посоката на погледа й. Аз правя същото, но не успявам да разбера в какво толкова се беше забляла тя.
- Какво гледаме?- питам.
Сюзън само хвърля подозрителен поглед към Кристина.
- А, нищо.- разклаща глава Кристина.- Само това колко са се променили всички.
Оглеждам приятелите си. Вярно си е. Сюзън е станала по- висока, на Сам му е забола брада и Бруг. Тя също сега е с високи обувки и вече се облича по- като модел, повече и от преди. На Кристина й се издължило лицето и е все такава клечка. Аз? Аз май съм си същата.
- Ей, разбрахте ли за партито на Аш.- пита Сюзън.- Ще отидем, нали?
- Не знам Сю. Не съм особенно в настроение за препълнена къща с народ и шумотевица.- казва Кристина.
- Какво говориш?- намесва се Бруг.- Кристина Кънинкстън  да пропусне парти! И от Кога?
Бруг си беше права. Кристина никога не пропуска партита.
- Не знам.- измрънква тя.- Нещо ме поболява гърлото последни дни.
- Само си търси оправдание.- завърта очи Бруг и внимателно оглежда трите ни, сякъш преценява дали случайно да не е звела грешните момичета по пътя за на сам - О, хайде! Това е първото и най- важно парти за годината. И най- вече, това парти е на Ашли Шей! Ще е яко. Не искам да ходя сама. И Бен ще е там.- прави тъжна физиономия тя.
- Аз съм за!- казва Сюзън с голяма усмивка, лепнала на лицето си.- Все пак трябва да сме на ниво. И какво биха си помислили хората, ако точно ние не отидем?
- Мда. Сю знае как стават нещата. Трябва да подържаме имидж. И за бога, от кога започна да ми се налага да ви карам на сила да отидем на купон? - казва Бруг.
- Оф, добре. След триноровката съм ваша.- вдига ръце във въздуха Кристина, сеедно се предава.
Всички поглеждат въпросително към мен, в очакване на отговор.
Звънецът за час извънява и в коридора настъпва хаос.
- Ок, добре.- въздишам най- накрая.- Отиваме!
- Супер! В 9:30 у нас. Ясно?- казва Бруг, при което залива част от кафето си с вкус на канела, но като че ли не забелязва. Трите кимаме в съгласия и се запътваме кой в часовете си.