New Life. New Hustory

ONE

Аз съм Челси Бенет. На 17 съм и живея в Лондон. С тъмно руса коса съм, сини очи, не съм много висока. Имам най-прекрасното сесемейство и приятели. Имам и най страхотното гадже на света.
Една сутрин бързах за училище аз никога не закъснявах, защото обичам да уча, но днес малко се поуспах. Докато вървях замислена се блъснах в някого. Беше момче може би малко по-голямо от мен имаше кристално зелени очи, къдрева шоколадова коса и видимо нервен.
-Гледай къде ходиш кукло.-усмихна се самодоволно и си изтупа леко ризата, защо леко се намачка. Беше с бяла риза с навити ръкави и черни прилепнали дънки.
-Извинете ме много съжелявам. -Заекнах, след като чух как ме нарече. Бях напрегната. Наведох глава и изчаках да чуя отговора му и да тръгна.
-Следващия път бъди по-вниматрлна, не искаш нещо да ти се случи нали?-След изказването му едвам събрах смелост да го погледна в очите.
Гледна точка Хари.
Гледах я в лицето. След като си вдигна плавно главата си засякохмр погледите. Очите и' излъчваха някакава невинност, виждах, че я беше страх, но не мобех да отместя погледа си от нейния. С този поглед ме подлудяваше. Макар и непознатя тя беше моя. Така го усешах. Никой не ме беше гледал така до сега. Тя ми се извини още веднъж и тръгна, а аз останах като вцепенен. Лачих се в колата си и тръгнах към училището и'. Разбрах къде учи, защото видях чипа за врата на училището,който тя държеше. Стигнах в училището,разбрах се с дъректора по-трудния начин да ме пуснр в пасовете и', за да разбера повече за нея. Влязох в стаята по математика пет минути преди започването на втория пас. Часа започна, а нея все още я нямаше. След малко на врата се почука и тя влезе.
Седях на последния чин и се оглеждах за други свободни места освен това до мен, но нямаше което ме накара да се усмихна дамодоволно.
-Извинете, че закуснях госпожо Брифинг.-Тя се извини и госпожата я погледна с поглед който излъчваше само злоба. Приска ми се да и' избода очите.
-Време беше госпожице Бенет, заповядайте на свободното място. -Погледна към мен и след това се обърна към дъската и започна да пише.
Тя дойде,седна до мен и си извади тетрадката заедно с химикала. Започна да си преписва от дъската, а аз не спирах да я гледам. От време на време и тя ме поглеждаше, но веднага си отместваше погледа. Явно я притесняваше това, че я гледах така, но ме ми пука.
-Значи госпожица Бенет? -реших да я заговоря и се усмихнах глупаво. Обърна се и ме погледна. Беше толкова красива.
-Да Бенет... Челси Бенет. -Отговори дружелюбно и ми се усмихна. -А ти как се казваш? -премигнах два пъти преди да тоговоря. Какво има в това момиче побърква ме?!
-Хари... Хари Стайлс.-Отговорих и' с мазна усмивка. Тъкмо да задам някой друг въпрос и разбира се трябва да бъда прекъснат.
-Там отдзад, господин Стайлс и госпожица Бенет птвън с излишните разговори. -Видях как Челси си наведе главата и се притесни.
-Извинете ни повече няма да се повтори госпожо Брифинг. -Натъртих на последните думи и избухнах в смях. Целия клас ме гледаше и се чудеше какво ми става или може би пак някоя пт о ея глупости"Как може да си позволявам такова отношение".След няколко-секундното ми хилене Челси ме сръчка с малките си ръчички и аз моментално се обърнах към нея. Леко прошепна да спа, че ще загазим, а аз се обърнах напред озсмях се отново и мличнах.
-Извинете ни. -Тя се извини и часа продължи нормално около 10 минути.
-Хайде Челси излез и реши задачата. -Каза госпожата и седна на стола. Челси излезе на дъската и започна да решава. Имах възможността да я огледам. Беше с клин и бяла широка риза. Имаше страхотно тяло. Огледах я от горе до долу. Тя реши задачата. Едно от момчетата нещо я дръпна и и' каза, след това си седна на мястото.
-Секси дупе. -След като чу думите ми се обърна настрани и цялата се изчерви. -Спокойно се просто имаш много хуваво дупе. -Засмях се на изказването си.
-Хари, ще ни изгони. -Обърна се и продължи да пише.
-Какво ти каза той. И какъв ти е всъщност? - Хледах я право в очитр чакайки отговор видимо раздразнен.