Моят живот

Глава 37

Гледната точка на Лили.

Събудих се от слънчевите лъчи, които влизаха през прозореца. Завъртях се и застанах лице в лице с Люк. Но аз си спомням че вчера легнах до Кам. Както и да е.. Надигнах се леко и долепих усни до неговите. Усетих как се усмихва затова се отдръпнах.
- Добро утро.- казах.
- Винаги ще е добро, ако започва така!- каза мило и ме целуна.
- Ъм Люк.. аз вчера си легнах с Кам, а не с теб. Как така сега съм с теб?- попитах.
- Не ме ли искаш?!- исписка като момиче и се направи на засегнат.- Добре ще го запомня!- каза и ми обърна гръб.
- Разбира се, че те искам! Просто попитах от любопитство.- казах и го прегърнах през кръста.- Нали знаеш колко те обичам?- попитах. Той се обърна към мен с усмивка.
- Не колко?
- До луната и обратно!
- И аз те обичам. Повече от всичко!- каза и ме целуна.- А за въпроса ти. Ами не можех да заспя без теб до мен и помолих Камерън да се разменим!
- Добре, но хайде да ставаме да закусваме.- казах и се изправих.
- Оф добре.- измрънка и се изправи. Отиде до един стол, оттам си взе тениската и се облече. Не бях забелязала че е без тениска. Когато се оправи се метна на леглото.- Готов съм.
- Виждам.- засмях се.- Сега излезе за да се облека и аз.
- Сякаш не съм те виждал досега!- погледна ме мазно.
- ЛЮК- изписках и го замерих с една възглавница. Той само се засмя.- Поне се обърни!- изхленчи. Той се обърна на другата страна. Когато се уверих че не гледа си избрах дрехи и се преоблякох.👇

- Готова съм.- казах и Люк се обърна към мен.
- Знам!- каза усмихнато.
- И от къде знаеш?- попитах.
- Нали знаеш че огледалото е до леглото и гледката беше много хубава!- избили се.
- Перверзник такъв. Нямаш ли си друга работа, че да ме гледаш докато се обличам?- попитах.
- Ами всъщност не.
- Офф. Както и да е. Хайде да събудим Кам и да закусим.- предложих. Той само кимна.

Вече бяхме закусили. Сега сме в колата напътствия към вкъщи. Знам че още от вратата ще се започне с въпросите. Къде съм била, защо не съм звъннала, защо съм изчезнала и други. Докато съм мислила колата паркира пред къщата.
- Стигнахме!- каза Кам като отваряше вратата ми.
- Да. Дом сладък дом!- казах и слезнах от колата. Запътихме се към вратата. Момчетата влязоха първи заедно с багажа ми, а аз след тях. Всички се показаха от хола.
- Къде бяхте вие двамата? Помислихме че и вие сте изчезнали.- каза Наш.
- И какъв е този багаж?- попита Мади. Кам и Люк не казаха нищо само се отместиха така че да ме видят.
- Здравейте- помахах им и се усмихнах невинно. Всички бяха шокирани. Момичетата се опомниха и дойдоха да легна прегърнат. Към прегръдката се присъединиха и момчетата.
- С Тед имаме много да си говорим, госпожичке.- каза строго но с усмивка КАТ.- Много се радвам че си добре.
- Добре ще ви разкажа всичко. Обещавам.

Вече се стъмни. Всички сме се събрали в задния двор за кино вечер. Разпънали сме одеала, имаме най-различни снаксове и пуканки.

Цялата вечер мина в забавление, смях, шеги и закачки. Беше много забавно. Накрая всички се качихме по стаите си, като Люк беше в моята. Преоблякох се с пижама и си мегнах. След малко до мен легна Люк, който беше само по боксерки. Придърпа ме към себе си, а аз се сгуших в него. След малко заспахме.

Ето я и новата глава. Надявам се да ви е харесала. Съжалявам ако има грешки.