Promise \Complete\

Глава 13

-Ляляля.-Пееше малкото момче по улицата.-Скоро един от тях ще умре. Ляляля, но кой ли ще бъде?Дали убиеца или те?-Продължи да пее той.
-Сега не е време за такива песнички Ким Джо.-Скара му се жената-гадателка.
-Но господарке казвам самата истина.-Рече момчето.
-Те не бива да разбират истината Ким Джо.
-Може ли да им стана приятел? Те са интересни хора.
-Добре тогава. Но не им казвай нищо.
-Разбира се, господарке.-Той се поклони и изчезна във въздуха.
-Глупаво духче-слуга.- Въздъхна гадателката.
Сузи седеше на една пейка и чакаше гаджето си.
Пред нея застана малко момче.
-Здравей Канг Ън Сузи.-Усмихна се той.
-Познаваш ли ме?-Попита очудено тя.
-Да и то много добре. 
-Кой си ти?
-Твой приятел.Не се тревожи, скоро всичко лошо ще изчезне и отново старите приятели,ще бъдат заедно, както е писано. Канг Ън Сузи.
-За какво говориш?-Попита Сузи, и когато се обърна него вече го нямаше.
-Какво по...-В този миг се появи приятеля 'и,и я извика.
Тя стана от пейката и отидоха на кино.
-Таехюнг ходи по-бързо. Не се движи като бавноразвиващ се охлюв.-Рече му Йона, докато вървяха по пътя.
-Ако вървя бързо ще ме сропаеш,че  съм по-бърз от теб.-Той отметна глава настрани.
-Аз по-бавна от теб.-Тя се посочи.
-Същата по черни гащи.-Рече той.
-Не са черни,а розови.-Отметна глава настрани раздразнено.
-Благодаря за информацията "Капитан Розови Гащи"-Хилна се доволно.
-Винаги ми измисляш глупави прякори. Гаден травестит.-На цупи се момичето.
-Както и ти.-Той намигна.
-Скоро усмивките ви ще изчезнат.- Рече загадачната фигура скрита зад сенките.
-Ще загазиш.-Появи се онова момче от преди пред него.
-Кой си ти момче?
-Твоя приятел.-Момчето се подсмихна мазно.-Не им прави зло или ще умреш. Това е предупреждение.-Намигна му той и изчезна.
-Какво имаше предвит с това?- Мъжа се очуди.
Йона и Таехюнг седнаха в една пицария,поръчаха  и след като храната им дойде започнаха да ядат.
-Таехюнг.-Започна разговор Йона.
-Мм?-Изръмжа той, докато отхапваше от пицата си.
-Мразиш ли ме още?-Попита тя гледайки го в очите.
Таехюнг замълча  и остави пицата.
За него отговора беше между ,,да и не".
-Това не е важно сега.-Отговори той и отметна поглед настрани.
-Напротив. За мен е важно. Аз все още те обичам Таехюнг.-Призна Йона.
Той я погледна изненадано и не каза нищо.-Моля те,кажи ми.-Погледна го жално.
-Обичам друга Йона и това е моята годеница.-Ви не разбираше защо продължава да я лъже.
Защо отново и отново го прави.
-Радвам се.-Каза тя горчиво с усмивка и задържа тъгата си.-Но ми кажи едно.-Тя го погледна сериозно отново.-Какво съм направила?Вече е време да ми кажеш.
-Затова ли поиска да се срещтнем?
-Да.-Поне Йона беше честна.
-Преди 9 години. Ноща преди да замина те видях с някакво момче, което те целуна.Тогава разбрах, че ме лъжеш  и нарушаваш нашето обещание.-Отговори Ви.
-Не съм го нарушила Таехюнг. Преди  9 години,аз отказах да бъда с друг заради теб. Тогава онова момче ме целуна,за да може да ме превъзмогне.-Отговори тя.
-Грешиш.-Рече той.
-Защо мислиш така?-Попита Йона.
-Защото си го наранила още повече. Не е било редно да правиш така.-Но въпреки тези думи,той почуства облекчение.Също и вина, затова че  той е бил  лъжеца в тази ситуация.
-Може и така да е било. Но не съжалявам,защото поне успях да изпълня обещанието си към теб. Дори и да изминаха 9 години.
-Съжалявам.-Рече Ви и стана от мястото си.
-Къде отиваш?
-Отивам си. Не бива повече да ме виждаш,аз съм лъжец Йона. Аз бях този,който наруши нашето обещание първи.-Рече Таехюнг и тръгна.
Йона стана и хвана ръката му.
-Прощавам ти.-Тя му се усмихна.
-Йона.-Те се спогледаха.
-Обичам те Таехюнг.-Те се целунаха.
-Какво ще стане с нас Йона сега? Все пак съм сгоден.
-Не знам. Това съдбата ще реши.- Отговори Йона.
Мин А стоеше в дома си и трепереше от страх,защото получаваше странни заплашителни писма.
-Страх ме е,сама съм. Студено ми е.-Тя седна,сгъна се и се облегна на стената.-Сама съм,винаги ще бъда.-Тя осещаше как потъва в мрак и самота. Отдавна беше изгубила надежда за светлината и се губише все повече в тъмнината.
Дали някой можеше да я спаси или тя напълно щеше да изгуби пътя си?
Отговора знаеше само и единствено съдбата.
Шуга седеше на дивана със своите приятели и гледаше телевизия.
Те си говореха и дори не влизаше в разговор,защото размишляваше как да помогне на Мин А.

Следва продължение...

Дали Шуга ще я спаси преди да е станало късно?Дали ще хванат убиеца?И какво ще стане с Таехюнг и Йона?И дали онова момче ще успее да им помогне преди някой да пострада?И кой ли ще умре?