Огън и вода

Предговор

Г.Т. Пърси

Беше първият слънчев ден от седмица. Аз, Тайсън, Талия и Анабет бяхме на езерото. Талия все още се страхуваше от Тайсън, но съм сигурен, че ще го преодолее.
-Бомбаааааа!-чух силен вик, а след това Пляс! и всички бяхме мокри. Брат ми се беше хвърлил във водата.
-За какво мислиш?-попита ме Анабет.
-За нищо, но...
Преди да довърша потопих приятелката си.
-Току-що подписа смъртния си акт.-изсмя се Талия.
-ПЪРСИИИИИ!!!!!!!!-Анабет се беше изправила. Тя започна да ме гони.
-Ако сте свършили с детинщините, може ли да ми обърнете внимание?
-Какво има, Гроувър?-обърнах се към него.
-Появи се нов наследник на един от главните трима.
-Защо изглеждаш така притеснен. Усмихни се. На Зевс или на Посейдон е наследник?-казах аз.
-На нито един от двамата.
Всички се стъписахме след изреченото от Гроувър.
-На Хадес ли е син новият?-попита Талия.
-Дъщеря.-уточни сатира.
-И къде е сега тя?-обади се Анабет.
-Идва.
Изведнъж доловихме силен рев, а после блъскане по бариерата. Излязохме от водата, облякохме дрехите си бързо и се запътихме по посока на шумовете. Щом стигнахме, видяхме, че извън лагера, по бариерата блъскаше колхидски бик. Вземе оръжия и се подготвихме да нападнем животното, но тогава бикът се затича в другата посока. Приближихме се до него, но той започна да рита и плюе огън. Спуснах се към животното. Не мислех. Адреналинът беше плъзнал по цялото ми тяло. Преди дори да успея да премина и половината разстояние, блесна ярка червена светлина и големите огнени кълба, излизащи от блясъка, иизгорха бика. Погледнах към източника на това сияние. Там стоеше едно момиче. Бикът избълва огън срещу нея. Всички скрихме очи. Очаквахме ужасяваща гледка, но вместо това видяхме, че девойката разтваря пламъците и те дори не я докоснаха. Докато огромното стоманено животно я гледаше объркано, тя взе светкавично едно копие и го заби между две от раздалечените му части. Звяра издаде вик и тежките метални части се разхвърчах. Зяпахме я. Не съм виждал до сега толкова силно момиче. Хирон дойде и веднага отиде да помогне на ранените и изгорените.
-Хей, как направи това?-попитах и тичешката стигнах до нея.
-Кое?-учудено отговори на въпроса ми с въпрос непознатата.
-Как разтвори пламъците?-уточних.
-Аз съм дъщеря на Хадес.-през цялото време тя говореше сопнато и сякаш ме гледаше от високо.
-Е, аз съм Пърси Джаксън, син на Посейдон.
-Чувала съм за теб от баща си.
-Браво на теб, Хелена.-намеси се Хирон.- Изглежда си била добре обучена.
-Да, така е. Баща ми лично ме тренира.

Здравейте! Ето я и новата ми книга. Надявам се да Ви хареса. Ако имате някакви идеи, пишете, не ям хора. Ще се опитам да ъбдейтвам всяка седмица по една или две глави. Чао.❤❤❤❤